Решение № 14929 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2019 г.

Решение № 14929 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 4402 от 25.03.2019 г. по адм. д. № 4493/2018 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена заповед № 8121 К-3185/16.03.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи за прекратяване едностранно без предизвестие на служебното правоотношение на И. Кутевски, получил възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността – "неприемливо изпълнение" на основание чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба не сочи конкретни пороци на съдебното решение. В съдебно заседание процесуалният представител излага доводи, че решаващия състав не преценил правилно и в съвкупност целия доказателствен материал, представен по делото, поради което възприел неточно фактическата обстановка. Неправилно съдът приел, че оценяването на изпълнението на длъжността "началник-отдел УССД" при СДВР, изпълнявана от Кутевски през оценявания период, е извършено в нарушение на изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Счита, че не са допуснати нарушения на наредбата, във връзка с оценяването и приемането на оценката, точно са приложени материалноправните норми и индивидуалния работен план е изготвен в съответствие с нормативните изисквания. Според жалбоподателя нормативноустановената процедура за оценяване на държавния служител е спазена, изготвена е по надлежния ред. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок на 09.04.2019 г., при връчено съобщение за решението на 28.03.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, тричленният състав на съда е приел, че на междинната среща оценяващия ръководител е изложил мотиви, че служителят не се справя с поставените цели, но при определянето на тези цели е допуснато нарушение, което води до незаконосъобразност на поставената годишна оценка и съответно на издадената заповед. Целите, определени в индивидуалния работен план по начина, по който са формулирани, не отговарят на законовите изисквания, не са конкретни, постижими, измерими по обем, качество и срокове, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Поставените в работния план цели възпроизвеждат основни задължения по длъжностната характеристика на служителя. Не е посочен конкретен период за постигане на целите, а е определен еднакво за всички поставени цели и е постоянен. Представените по делото доказателства, че Кутевски не се справя с поставените му цели, не съответстват на поставените цели в индивидуалния работен план. Нищо от посоченото като неизпълнено от жалбоподателя, не му е поставено като конкретна цел. С формулирането на целите за оценявания период, оценяващият ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Изготвената въз основа на така определените цели оценка е опорочена и приета в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Мотивите на органа при поставянето на междинната и годишната оценка преповтарят изложеното в Приложение № 1 към чл. 15, т. 2 от НУРОИСДА и не отразяват собствени мотиви на оценяващия ръководител за поставената оценка. Решението е правилно. Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че при издаването на процесната заповед на министъра на вътрешните работи формално са спазени изискванията, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл, изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Обосновано е прието, че в случая целите, определени в индивидуалния работен план по начина, по който са формулирани, не отговарят на законовите изисквания, в резултат на което оценяващият ръководител е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Описаните цели в индивидуалния работен план повтарят длъжностната характеристика. Изложените във формуляра мотиви - неприемливо поведение, слаб контрол върху изпълнението на задачите, има нужда от напътствия за да се справи с проблемите, не е толерантен към различни гледни точки, изразява се неясно и не е добре информиран за изпълнението на задачите не се основават на конкретни обстоятелства, които могат да бъдат проверени. Освен това съгласно протокол за оценка на държавни служители от СДВР за първо, второ и трето тримесечие 2017 г. оценката на служителя е положителна, като общата оценка за трите тримесечия е приемливи резултати. Както правилно е приел съдът не е допустимо в съдебното производство заповедта да се мотивира с обстоятелства, които не са посочени при издаването й. Докладната записка от 14.03.2018 г. въз основа на които е издадена заповедта съдържа обстоятелства, които не са посочени при оценяването на служителя. Касационният жалбоподателя оспорва изводите на съда, като заявява, че съдът неправилно възприел фактическата обстановка, но не сочи нито един конкретен довод за неправилно установени фактически обстоятелства. От установените обстоятелства и при изясняване на делото от фактическа страна съдът е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл решението на тричленния състав на на съда, с което е отменена обжалваната заповед е правилно и следва да се остави в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение по дела по ЗМВР е 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая процесуалният представител е изготвил писмен отговор и се е явил в съдебно заседание. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав