Решение № 8661 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3174/2010 г.

Решение № 8661 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3174/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ганчо Иванов Данаилов от гр. Габрово, срещу решение № 166 от 4.01.2010 г., постановено по административно дело № 183 по описа за 2009 г. на Габровския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение от 27.07.2009 г. на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Ловеч. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Ловеч, в писмено становище от пълномощника адвокат Тодор Тодоров, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, за която решението на АС - Габрово е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Габровския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Ганчо Иванов Данаилов решение от 27.07.2009 г. на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Ловеч, с което на основание чл. 99, т. 1 и чл. 100 от АПК е изменено решение от 26.06.2009 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ - Габрово относно прекратяване на регистрацията на Ганчо Иванов Данаилов с рег. № 117842/12.02.2009 г. от "Прекратявам регистрацията" на "Отменям регистрацията от 12.02.2009 г." За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че решението от 27.07.2009 г. на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Ловеч е законосъобразно като издадено от компетентен орган в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е изградил правните си изводи при напълно изяснена фактическа обстановка, при която безспорно е установено, че на датата 12.02.2009 г., когато Ганчо Иванов Данаилов е подал заявление-декларация до директора на ДБТ - гр. Габрово за регистрирането му като безработен (регистрационен № 117842), същият въз основа на подадена декларация до Областна дирекция "Земеделие", гр. Габрово е бил регистриран, считано от 10.02.2009 г., че упражнява дейност като земеделски производител по Наредба № 3/1999 г. на МЗГАР за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Като регистриран земеделски производител Ганчо Иванов Данаилов е кандидатствал със заявление от 26.05.2008 г. и Бизнес-план по мярка 112 - Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и след одобряването му е сключил договор № 07/112/00460 от 14.11.2009 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892,00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана. Дейността на Ганчо Иванов Данаилов като земеделски производител е била насочена към изпълнение на планираната земеделска дейност, за което е получил сумата по договора. Като регистриран по реда на Наредба № 3/1999 г. на МЗГАР за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители Ганчо Иванов Данаилов е със статут на заето лице и не отговаря на определението за безработно лице по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗНЗ, поради което не е подлежал на регистрация като безработен в дирекция "Бюро по труда". При отмяната на същата както административният орган, така и съдът са се съобразили с разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ, чл. 49а от същия закон във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 5, както и на чл. 4 във връзка с чл. 54д от КСО, като правилно са ги приложили, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,