Решение № 3368 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2017 г.

Решение № 3368 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. В., от гр. П., подадена чрез пълномощника адвокат З. Х. против решение № 2427/21.12.2016 г. по адм. дело № 1804/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-177/11.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 7104103087/Протокол № NO1477 от 02.12.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. П., и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с изчисляване размера на пенсията му. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П. чрез пълномощника главен юрисконсулт М. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2427/21.12.2016 г. по адм. дело № 1804/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на П. В. против Решение № 2153-15-177/11.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 7104103087/Протокол № NO1477 от 02.12.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. П., и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по социално осигуряване подробно и коректно са изяснили механизма за определяне на осигурителния доход на жалбоподателя, неговата трансформация с оглед допълнителното пенсионно осигуряване, начина на изчисление на средномесечния осигурителен доход и начина на определяне на индивидуалния коефициент, определяйки правилно размера на отпуснатата пенсия на В. Решението е правилно. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Установено е по делото, че със заявление вх. № 2113-15-1511 от 14.09.2015 г. П. В. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил съответните документи. След извършена проверка длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението има осигурителен стаж 42 г. 00 м. 00 дни, превърнат към трета категория, като е зачело придобит осигурителен стаж от първа категория 0 г. 01м. 08 дни, придобит осигурителен стаж от трета категория 1 г. 06 м. 29 д., осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 от КСО 20 г. 01 м. 14 д. определяйки с разпореждане № 7104103087/Протокол № NO1477 от 02.12.2015 г. размера на пенсията съобразявайки разпоредбите на чл. 21а, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във връзка с чл. 21а, ал. 1 от НПОС. В решението си № 2153-15-177/11.07.2016 г., постановено по жалба на П. В., директорът на ТП на НОИ- П. е посочил, че индивидуалният коефициент и размерът на пенсията са правилно определени съобразно разпоредбите на чл. 70 от КСО, чл. 127, ал. 1 и 4 от КСО във връзка с чл. 21а, ал. 1 и 2 от НПОС. Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета в съдебно заседание на 18.10.2016 г. без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, размерът на индивидуалния коефициент на В. е 2.517 при спазване разпоредбите на чл. 70, ал. 7 от КСО. По допълнително поставените задачи експертът е посочил, че при изчисляване за периодите: от 23.02.1995 г. до 31.12.1996 г., от 01.01.1997 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2004 г. до 14.08.2015 г., индивидуалния коефициент е 2.868. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод, че спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища на страните се отнасят до правилното приложение на материалния закон във връзка с методиката за определяне на индивидуалния коефициент на жалбоподателя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията на жалбоподателя е 2,517 съобразно цитираната разпоредба на чл. 70 от КСО. Съобразно разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС при определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 от КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 от КСО осигурителния доход за периода след 31.12.2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 от КСО осигурителния доход след 31.12.2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата родени преди 1 януари 1960 г. В случая това съотношение е 0,234, изчислено по посочената в чл. 21, ал. 2 от НПОС методика. С това съотношение следва да се намали осигурителния доход на жалбоподателя след 31.12.2003 г., както е приел и пенсионния орган. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава механизма на изчисление и размера на посочения коефициент. Изложените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора в полза на ТП на НОИ-П. следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда на основание чл. 78, ал. 8 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 100,00/ сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение