Решение № 11492 от 13.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата от които е на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, чрез юрк. Л. Стоичкова-Богданова, а втората касационна жалба е подадена от И. Стоилова срещу Решение 133 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело 1034 по описа за 2021 г. на Административен съд Пазарджик. В жалбата на директора на ТП на НОИ Пазарджик са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата на И. Стоилова решението се оспорва като нищожно касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК. Моли за прогласяване на неговата нищожност, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и по двете жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12- 182#1/09.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 3/прот. 01161 от 26.04.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик. От фактическа страна по делото е установено следното: И. Стоилова е подала заявление с вх. 2113-12-66 от 19.01.2021 г., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е отбелязала в заявлението основанието за отпускане. В заявлението собственоръчно е заявила, че при отпускане на пенсията желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като се вземе предвид осигурителния й доход от избраните от нея три последователни години преди 01.01.1997 г., като е представено УП-2 за три последователни години от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. По подаденото заявление ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл с Разпореждане 3/прот. 01161 от 26.04.2021 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ръководителят на пенсионното осигуряване е зачел осигурителен стаж от трета категория труд - 42 г. 09 м. и 12 дни по представени оригинални документи, както следва:1/по Трудова книжка 95 от 20.10.1978 г. от Клоново стопанство с. Овчеполци на длъжност изчислителза периода от 17.07.1977 г. до 31.08.1978 г. - 00 г. 11 м. 14 дни от трета категория труд; 2/по Трудова книжка 95 от 20.10.1978 г. от ТПК Персийски килими на длъжност технически секретар за периода от 29.01.1979 г. до 09.12.1992 г. - 13 г. 10 м. 10 дни от трета категория труд; 3/по УП-3 761 от 10.03.2021 г. от ТПК Персийски килими на длъжност шивач галантерия за периода от 09.12.1992 г. до 01.01.2001 г. - 08 г. 00 м. 12 дни от трета категория труд;4/по Трудова книжка 95 от 20.10.1978 г. от ТПК Персийски килими на длъжност ръчник за периода от 01.01.2001 г. до 11.04.2005 г. - 04 г. 03 м. 10 дни от трета категория труд и 5/по УП-3 05 от 04.01.2021 г. от фирма КОВЕКС на длъжност машинен оператор шиене за периода от 12.04.2005 г. до 08.12.2020 г. - 15 г. 07 м. 26 дни от трета категория труд. Разпореждането е оспорено по административен ред с възражения срещу незачитането от втора категория труд по т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) на осигурителния стаж, положен в ТПК Персийски килими на длъжност технически секретар и шивач - галантерия за периодите от 29.01.1979 г. до 09.12.1992 г. и от 09.12.1992 г. до 01.01.2000 г. Директорът на ТП на НОИ Пазарджик е разгледал подадената жалба, като е постановил решението- предмет на съдебен контрол, потвърждавайки разпореждането, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Стоилова. По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. В заключението е посочено, че И. Стоилова фигурира в изплащателните ведомости на ТПК Персийски килими гр. Панагюрище като И. Белишка в проверените месеци - октомври 1993 г., октомври 1994 г., декември 1995 г., ноември 1996 г., януари 1997 г., март 1998 г. и ноември 1999 г. с вписана длъжност шивач - кожена галантерия. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик и е върнал преписката на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на т. 31б от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП (отм.)), като труд от втора категория се зачита този на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи. валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. По т. 31б от ПКТП (отм.) са обхванати длъжности в коженогалантерийната промишленост по списък, утвърден от Министерски съвет, като длъжностите технически секретар и шивач - галантерия в коженогалантерийната промишленост не фигурират в утвърдения списък. Въпреки това изводът на съда, че категорията труд, положен от И. Стоилова през периода 09.12.1992 г. - 01.01.2000 г. на длъжност шивач - кожена галантерия при осигурителя ТПК Персийски килими е труд от втора категория е обоснован. Независимо, че експертното заключение по делото не установява категорията на труд, правилно съдът приема, че тя се установява от представеното по делото УП-3 769/15.06.2021 г. и обстоятелството, че УП-3 761/10.03.2021 г., на което се е позовал административният орган в своя акт, е невалидно. По този начин индивидуалният административен акт остава без мотиви, защото изводите на пенсионния орган са базирани на това УП-3. По подадената касационна жалба от И. Стоилова, с която се иска прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Съдебното решение е валидно, като постановено от надлежен орган и в надлежен състав, в дължимата форма и изразява волята на съда по начин, който позволява на бъде изведено съдържанието й. Настоящия касационен състав намира, че с решението си административният съд се е произнесъл по цялото оспорване, като са изложени пълни, ясни и непротиворечиви мотиви, които съответстват на волята на съда, отразена в диспозитива на решението. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение