Решение № 9713 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2024 г.

Производството е по чл. 251, ал. 1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 176, ал.1 АПК. Образувано е по молба на касационния жалбоподател Е. Г. И. чрез адв. Т. Радуцов от Адвокатска колегия гр. Видин, за допълване и тълкуване на влязло в сила Решение 8634 от 10.07.2024 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело 2517/2024 г. В молбата се поддържа, че нито касационната инстанция, нито първоинстанционният административен съд, сочат по ясен и категоричен начин дали считат документите - Удостоверение Обр. УП-13, с изх. ОА-УП 15-632 /05.08.2013 г., Обр. УП-15 с изх. АС-УП-15-633 /05.08.2013 г . и Обр. УП-13 с изх.ОА-УП13-335/26.09.2013 г., за неистински или такива с невярно съдържание и съответно дали ги кредитират. Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да допълни и разтълкува Решение 8634 от 10.07.2024 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело 2517/2024 г., в частта от мотивите на решението, в която е посочено, че: Относно УП-13, ОА-УП 15-632 /05.08.2013 г., Обр. УП-15 АС-УП-15-633 /05.08.2013 г. и Обр. УП-13 ОА-УП13-335/26.09.2013 г. е прието, че след като е образувано досъдебно производство, относно автентичността на първичната счетоводна документация на ДФ Строймашинженеринг, то не може да се направи безспорен извод за верността на съдържащите се в тези документи данни, досежно осигурителния стаж и осигурителния доход на И.. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град не изразява становище по молбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, постановява настоящото решение в закрито заседание, предвид възможността по чл. 176, ал. 2 АПК и чл. 251, ал. 4 ГПК, и естеството на спора, както и поради липсата на направени от страните искания или други съображения, налагащи насрочването на производството по искането за допълване и тълкуване, в открито съдебно заседание. Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира същата за неоснователна, поради следното: С Решение 8634 от 10.07.2024 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело 2517/2024 г. е оставено в сила Решение 8 от 02.01.2024 г. на Административен съд София град, по административно дело 10424/2022 г., както и Е. Г. И. е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решаващият съдебен състав в мотивите на решението си, чието тълкуване се иска от касационния жалбоподател, е констатирал, че първоинстанционният административен съд е провел производство по чл.193 от ГПК, като е приел УП 2 41/14.02.2001 г., издадено от ДФ Стоймашининженеринг, с отразен осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1991 г. на длъжност общ работник, както и осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.07.1994 г. на длъжност ел. моньор, за неистински документ. Относно обр. УП-13 ОА-УП15-632/05.08.2013 г., обр. УП-15 АС- УП15- 633/05.08.2013 г. и обр. УП-13 ОА-УП13-335/26.09.2013 г. касационната инстанция констатира, че Административен съд София град е достигнал до извод, че след като е образувано досъдебно производство, относно автентичността на първичната счетоводна документация на ДФ Стоймашининженеринг, то не може да се направи безспорен извод за верността на съдържащите се в тази документация данни, досежно осигурителния стаж и осигурителния доход на И.. Според съдебната доктрина на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. От така посоченото разбиране, касаещо същността на тълкуването като процесуално действие на съд, следва извод, че смисълът му е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение - арг. от чл. 152, ал. 2 ГПК. В настоящата хипотеза с Решение 8634 от 10.07.2024 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело 2517/2024 г. е оставено в сила Решение 8 от 02.01.2024 г. на Административен съд София град, по административно дело 10424/2022 г., както и Е. Г. И. е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. С решението си, чието тълкуване се иска, Върховният административен съд, се е произнесъл по наведените от касационния жалбоподател касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, при спазване на правилото на чл. 218, ал. 2 АПК. Анализът, който Върховният административен съд е направил в мотивите на съдебния акт, касателно установените фактически обстоятелства от първоинстанционния административен съд, във връзка с достоверността на цитираните документи и правните изводи, е ясен и обоснован. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, не се констатира и неправилност на изложените от ВАС мотиви. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 220 АПК, като е преценил прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, така както ги е възприел и анализирал.Следва да се посочи, и че сами по себе си неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. По тези съображения, с оглед правомощията на касационния съд по чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, не би могло да се приеме, че е налице неяснота във волята на съда, постановил касационното решение. Предвид изложеното, молбата за тълкуване на решението на Върховния административен съд, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Молбата за допълване на постановеното съдебно решение на Върховния административен съд е подадена в срок от надлежна страна, но по същество е неоснователна поради следните съображения: Видно от правилото на чл. 176, ал.1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно е онова решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. В случая Върховният административен съд се е произнесъл по всички повдигнати от касатора възражения във връзка с касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, като не е установена сочената от лицето непълнота в диспозитива на решението на ВАС и няма основание същото да бъде допълвано. Молбата за допълване на съдебното решение, постановено от ВАС, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Настоящото решение не подлежи на обжалване, предвид изричното правило на чл. 251, ал. 5 ГПК, приложимо на основание чл. 144 АПК и чл. 176, ал.2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 251, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение