Решение № 3285 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2009 г.

Решение № 3285 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Хари Николов Костадинов от гр. Бургас, чрез пълномощника му адв. Веселина Станева против решение № 525 от 15.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1296/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-68 от 07.05.2007 г., на областния управител на област с административен център гр. Бургас, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Митков мост", землището на с. Черноморец, община Созопол, в частта относно новообразувани имоти № 127 и 128 по ПНИ, нанесени и върху ползувателски имот № 93 по кадастралния план. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с доказателствата по делото, в това число и заключението на назначената техническа експертиза, а оттам и за неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му изцяло. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасова, в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - кметът на община Созопол не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Велика Николова Димитрова, Тодора Стаматова Иванова, Никола Стамов Николов, Неделя Николова Стоянова, Златка Лулева Тодорова, Костадин Лулев Николов, Кирил Иванов Йончев, Янаки Полименов Анастасов, Руска Полименова Гочева, Златка Тодоракиева Йончева, Стана Петрова Маркова, Христина Петрова Цветкова, Иванка Райчева Ангелова, Костадина Пенева Райчева, Иван Димитров Райчев, Кичка Николова Апостолова, Ружа Велкова Милева, Мария Михайлова Здравкова, Даниела Михайлова Димитрова, Димка Стефанова Милева, Стефан Иванов Милев и Стойчо Иванов Милев също не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че независимо от причината, която сочи касаторът, за незавършване на процедурата по трансформиране на имота, към момента на изготвяне на ПНИ той е само ползувател, но не и правоимащ, т. е. да е платил цената на земята, с което се трансформира правото му на ползване в право на собственост. По делото има данни, че касаторът още през 1992 г. е подал молба за закупуване на процесния имот. Дали е поискал да се извърши оценка, дали тя е извършена и дали оценката е внесена или не от него преди преклузивния срок за това - 30.09.1994 г. е трябвало да докаже той, защото ако оценка е имало и не е внесена в този срок, следващата му молба за закупуване, респ. за оценяване, за която твърди в касационната си жалба ще е недопустима, поради преклудиране на правото му, съгласно новия ред за придобиване на право на собственост, въведено с изменението на § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Освен това, в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост се признава с решение на ОСЗГ, а се възстановява със заповед на кмета, след уреждане на отношенията на бившите собственици с ползувателите, така че изложеното в касационната жалба в тази насока, че на заинтересованите страни не са възстановени имотите, не е правилно. Представените в съдебно заседание писмени доказателства не са свързани с касационните основания. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против посочената заповед на областния управител, с оплаквания, че неправилно ползувателския му имот № 93 по кадастралния план от 1994 г. не е заснет и не е записан в регистъра на ПНИ на негово име, а вместо това върху него и други имоти са нанесени новообразувани имоти № 127 и 128, вписани на наследници на Иван Райчев Димов и Никола Михалев. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, в това число е назначил и съдебно-техническа експертиза, заключението на която е обсъдил редом с останалите доказателства, като изводите му от фактическа страна са обосновани. Фактите по спора са правилно установени и по тях понастоящем не се спори. Безспорно е, че наследодателят на касатора - Никола Нейчев Костадинов е бил ползувател на два имота - № 92 и № 93 по кадастралния план на ползувателските имоти на м. "Митков мост" с. Черноморец, предоставени му за ползване на основание ПМС № 21/1963 г. По отношение имот № 92 е налице изричен отказ за трасформиране на правото на ползване в право на собственост - заповед № 258 от 06.04.2004 г. на кмета на община Созопол. Същата е обжалвана и с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 523/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд жалбата е отхвърлена и административният акт - заповедта на кмета се е стабилизирала. Процесният имот № 93 по същия кадастрален план, при изготвянето му през 1994 г. е записан на касатора Хари Костадинов - син на Никола Костадинов. Липсват каквито и да са данни по делото за имота да е проведена и довършена процедура за трансформиране на правота на ползване в право на собственост, като доказателствената тежест затова лежи върху жалбоподателя. По делото, в представената административна преписка фигурира молба от жалбоподателя вх. № 94-Х-13 от 24.01.2008 г., с която същият иска от кмета на община Созопол да се извърши оценка на имота на основание § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за да може да бъде заплатен и да придобие собствеността. Липсват доказателства за оценяване и заплащане на имота. При тези данни, правилно Бургаският административен съд е приел, че жалбоподателят не е правоимащ по смисъла на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не се легитимира като ползувател с трансформирано право на ползване в право на собственост. От друга страна от представените решения на ОСЗГ и от данните в заключението на експертизата се установява, че лицата на които са отредени и записани новообразувани имоти № 127 и 128 са лица с възстановено право на собственост. Правилно при това положение, както административният орган, така и съдът са приели, че записването следва да бъде на наследници на Никола Михалев и Иван Димов, като заповедта е законосъобразна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че касаторът е правоимащ ползувател и ползувателският имот следва да му бъде отреден. В специалния закон - ЗСПЗЗ е предвиден специален ред за придобиване на правото на собственост на ползувателите с предоставени права по силата на актове, посочени в § 63 от ППЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят безспорно е ползувател на имот № 93, част от новообразувани имоти № 127 и 128, но същия няма довършена процедура за придобиване на правото на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, по визирания в закона и правилника за приложението му ред, поради което не е правоимащ както се твърди в жалбата. Самото право на ползване е прекратено по изричната законова разпоредба - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не е правоимащ по смисъла на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият не доказва, че притежава право на собственост върху имота, поради което с ПНИ не следва същият да му бъде отреден, както и не може касаторът да бъде записан като собственик в регистъра, тъй като същият не е такъв. Неоснователно е и възражението, че записаните в ПНИ лица не се легитимират като собственици. По делото са приложени преписките за възстановяването на собствеността, в това число и положителни решения за реституция на имотите в м. "Морко скала" ("Митков мост") и протоколи за въвод във владение. Решенията за възстановяване на собствеността са подробно описани по имоти и в заключението на вещото лице, като констатациите му не са оспорени от страните. Голословно е твърдението, че в заключението липсват посочените констатации. Възраженията по отношение на самата реституция са ирелевантни за настоящото производство. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в жалбата пороци, същото е обосновано и постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение