Решение № 10065 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 553/2010 г.

Решение № 10065 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 553/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Григорян Геворг, гр. Нова Загора, ул. "Кънчо Чамов" № 24а срещу Решение № 162 от 11.11.2009 г. на Административен съд, гр. Сливен, постановено по административно дело № 252/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно се е произнесъл по Заповед № 674 от 30.04.2009 г. вместо оспорваната от касатора Заповед № 1410 от 10.08.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен. Наред с това съдът не е отчел, че при издаване на заповедта не са били налице условията на чл. 41, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Стартирано е производство по реда на Закона за убежището и бежанците, което е пречка за провеждане на производство по реда на ЗЧРБ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Налице е явна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение относно номера на оспорваната заповед. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че Геворг е влязъл в страната а 20.05.2003 г. с краткосрочна туристическа виза и не е напуснал след изтичане на разрешения му 30-дневен срок. Държавната агенция за бежанците е отказала да му предостави статут по Закона за убежището и бежанците, който отказ е потвърден с влязло в сила съдебно решение. Геворг е поискал от компетентните органи да му определят доброволен срок за напускане на страна - 07.10.2009 г. За образуваното административно производство по чл. 41, ал. 2от ЗЧРБ касаторът е надлежно уведомен и не е представил възражения. Въз основа на Предложение № 8187 от 16.07.2009 г. областният директор издал оспорената заповед, с която на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ наложил принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" като на основание чл. 39б, ал. 2 от ЗЧРБ определил 60 дни за доброволно напущане. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при фактически основания, съответни на доказателствата по делото, и правилни правни основания. Приел е, че при влязло в сила съдебно решение за отказ за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците, и с оглед разпоредбата на чл. 67 от същия, наличието на образувано производство, не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ, който след като е влязъл по законоустановения ред - въз основа на валидна краткосрочна туристическа виза, не е напуснал страната в законоустановения срок. Безспорно е също така, че няма валиден документ за самоличност, няма платени здравни и социални осигуровки. Отказан му е статут по Закона за убежището и бежанците. За срока на престоя си в страната му е издавано временно удостоверение за бежанец, с оглед на поискания статут на бежанец. Въз основа на така установените релевантни факти съдът е направил правилен изводът, че са налице материалноправните основания на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 63 и сл. от Закона за убежището и бежанците. Напротив, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е отчел факта, че касаторът е подал молба за статут до Държавната агенция за бежанците, но същата не е била уважена. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 66 от Закона за убежището и бежанците правилно е приел, че по отношение на него не са налице пречки за прилагане на ЗЧРБ. Съдът е изложил правилни мотиви и досежно твърдението, че би могло, в срока до произнасяне на съда да е подадена нова последваща молба за предоставяне на статут. Правата и законните интереси на касатора, в качеството му на молител по чл. 58 и сл. от Закона за убежището и бежанците, са гарантирани от изричната разпоредба на чл. 67, ал. 1 и 2 от закона, които недопускат привеждане в изпълнение на принудителната мярка до приключване на производството с влязло в сила решение и които допускат отмяна на мярката, при придобиване от чужденеца на статут по закона. Това са нови факти, релевантни за налагането и изпълнението на мярката, които административният орган и съответно съдът, при настъпването им, по силата на законовата норма, са длъжни да съобразят. Преди да са настъпили обаче, нито административният орган, нито съдът са длъжни да отчитат. Основателно е твърдението на касатора, че в диспозитива на обжалваното решение съдът се е вписал Заповед № 674 от 30.04.2009 г. вместо оспорваната от него Заповед № 1410 от 10.08.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен. В мотивите на съдебното решение съдът е обсъждал Заповед № 1410 от 10.08.2009 г. Именно визираните в нея фактически и правни основания са били предмет на проверка и анализ от страна на съда. Дори в самия диспозитив съдът е посочил индивидуализиращи касационния жалбоподател данни, посочени в оспорената заповед, както и нейните разпореждания. С оглед на това е видно, че посочването в диспозитива на съдебното решение на Заповед № 674 от 30.04.2009 г. вместо Заповед № 1410 от 10.08.2009 г. е очевидна фактическа грешка, допусната от съда. Налице е несъответствие между формираната в мотивите воля на съда и отразеното в диспозитива, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК и която не се отразява на правилността на решението. Видно от изложеното релевираните в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. След извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на неоснователност на касационната жалба съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд