Решение № 4352 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2020 г.

Решение № 4352 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Л. Л. срещу решение № 4364 от 3.08.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 477/2020 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № ЗД/Д-С-О-064 от 22.11.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Оборище, с която на основание чл. 25, ал. 11, т. 2 и § 11, т. 111 б. "в" от ДР на ЗЗДет. И чл. 27, ал. 1 е настанено временно детето Б. Н. Н., [дата на раждане] в семейството на М. Б. Н. – негова леля, до произнасяне от съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. или промяна на обстоятелствата. Касационната жалба не съдържа касационни основания, като от съдържанието й се извличат като такива необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция Социално подпомагане – Оборище чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът, Н. Б. Н. като баща и законен представител на малолетното дете Б. Н. Н. чрез процесуален представител адвокат К. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, Б. Н. Н. чрез особен представител адвокат Е. взема становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Б., която поддържа жалбата с искане за отмяна на решението като неправилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е законосъобразността на заповед № ЗД/Д-С-О-064 от 22.11.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане- Оборище гр. София. С нея се настанява временно Б. Н. Н. с родители майка – Л. Л. Л. и баща – Н. Б. Н. в семейството на М. Б. Н. - леля на детето по бащина линия до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗД или до промяна на обстоятелствата. Заповедта е издадена на основание социален доклад от социален работник за положението на детето и във връзка с решение на Софийски районен съд от 23.11.2018 г. с което детето е настанено за отглеждане в семейството на М. Б. Н., на основание чл. 25, ал. 1, т. 2ЗЗД, тъй като майката на детето без основателна причина трайно не полага грижи за него, а бащата се намира в невъзможност да го отглежда, поради риск от увреждане на психичното, нравственото, интелектуално и социално развитие на детето. Също така е посочено в мотивите, че детето се отглежда с адекватна грижа в настаненото семейство, в среда пригодена за нуждите и потребностите му. Детето е адаптирано към средата и се чувства добре, посещава редовно училище, както и ресурсен учител, логопед и психолог с оглед преодоляване констатираното изоставане в развитието. Също така, че майката не посещава социална услуга за оценка на родителския й капацитет. При това положение административния орган е приел, че настаняването на детето в семейство на роднини е в интерес на детето и следва да бъде продължено с оглед окончателното решаване от съда на въпроса за упражняване на родителските права и извеждане на детето от родителския конфликт. По повод жалбата на майката съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената административна преписка съдът е установил взаимоотношенията между родителите, неадекватно отношение към отглеждането и възпитаването на детето и при констатация, че настаняването му в приемно семейство е в негов интерес като най добър временен вариант е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа доводи от фактическа и правна страна относими към основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК като изразеното несъгласие с решението на съда се възприема в хипотезата на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана касационната жалба и след служебна проверка на решението не се установяват нарушения при постановяването му като основания за неговата отмяна. Компетентността на административния орган е законово установена и се упражнява при посочени в закона материални предпоставки. Съдът е констатирал наличието на тези предпоставки след анализ на доказателствата, приложени с административната преписка. Изведени са обосновани изводи от фактическа и правна страна за законосъобразност на обжалвания административен акт и мотивите са съобразени най вече с интересите на детето, както е постъпил и административният орган. Мотивите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК като пълни обективни, изложени след всеобхватен анализ на доказателствата по делото и интересите на детето, с оглед на закрилното законодателство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение