Решение № 10321 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. Д. Ялъмов, против решение 4155/21.06.2023 г., постановено по адм. дело 4190/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа се становище, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и/или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, да издават задължителни предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъкват се нарушения на закона при преценката за издаване на акта в установената форма, при уведомяване на касатора за започване на производството и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответните страни Л. Пенев и С. Петкова - инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Южна Централна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, офис Стара Загора, чрез процесуален представител Е. Златева, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират сторените в хода на производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190б от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол 07-03-24/ 15. 02.2023 г. на инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Южна Централна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), офис Стара Загора , като също така в полза на ДАМТН са присъдени разноски в размер на 100 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати каквито и да било нарушения на административнопроизводствените правила и са налице всички материалноправни изисквания за издаване на посочените предписания, които съответстват на целта на закона с оглед класификацията на язовира във втора значителна степен на потенциална опасност. От фактическа страна по делото е установено, че след извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Южна Централна България е съставен оспореният констативен протокол 07-03-24/ 15. 02.2023 г. на предприятието жалбоподател, с който е предписано в срок до 17.07.2023 г. до се възстанови изправното техническо състояние на основния изпускател на язовир Васил Левски 58. Констатирано е, че има два броя спирателни кранове авариен и работен. Работният спирателен кран работи, аварийният спирателен кран е блокирал в затворено положение и манипулацията с него е неуспешна. Аварийният спирателен кран не работи. Съгласно Протокол 06-СтЗ-6 от 06.10.2022 г. за извършен технически преглед на язовир, състоянието на основания изпускател се определя като неизправно-неработоспособно, състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея на яз. Васил Левски 58, съгласно чл.50 от Наредбата се определя като неизправно-частично работоспособно и режим на експлоатация без ограничение. Предвид установената неизправност е направено цитираното предписание, с което жалбоподателят е задължен да я отстрани. Не се спори, че язовирът е предоставен за управление на ДПУСЯ, който по силата на чл. 139д от ЗВ упражнява права и изпълнява задълженията на собственик. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата на ДПУСЯ е допустима, но неоснователна. Установил е, че предвид факта, че жалбоподателят като оператор на язовирната стена и съоръженията към нея, е задължен да осигури безопасна експоатация, както и да поддържа съоръженията в изправно техническо състояние, което включва и извършване на ремонт, когато е необходимо. Предписанието дадено в КП 07-03-24/ 15.02.2023 г. се явява от вида, посочен в чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения от АССГ акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства касаещи издадения административен акт. Правилно е издирил и приложил относимите към настоящия случай материалноправни норми. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалвания констативен протокол при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и в съгласие с целта на закона. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 190а от ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно до собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях , а същите съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са длъжни да ги изпълняват. Предписанията за извършване на ремонтно-възстановителни работи целят поддържане на обекта в нормално и безопасно състояние. Даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно и необходимо при констатиране на неизправности в техническото състояние на язовирната стена с цел предотвратяване евентуална опасност за живота и здравето на населението. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 07-03-24/15.02.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (под 59 и 60 от цитираната заповедта), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица да имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Неоснователно се явява и твърдението на касатора, че актът е незаконосъобразен поради несъответствие с целта на закона. Осъществената проверка и оспорените предписания, са извършени и дадени именно в израз на осъществявания от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор контрол във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. В тази връзка е изпълнена и целта на закона. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От събраните по делото данни става ясно, че представители на собственика на язовира са присъствал на проверката, но не са направил възражения по протокола. Видно от приложения Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката са присъствали трима инженер към ДПУСЯ, представители на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Правилно административният съд е посочил, че не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на оспорения констативен протокол. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. С даването на предписания от компетентните органи се цели да се приведе в безопасно техническо състояние язовир Васил Левски - 58. Именно това е целта, поради която е издаден процесният констативен протокол. Така формулирана разпоредителната част на протокола, в частта предписания, изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като на основание чл. 140 ал.1 от АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б от ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК, както и при правилна преценка на всички събрани по делото доказателства и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,