Решение № 6100 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 632/2018 г.
ВАСII отделение10.05.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 488/2017 г. на Административен съд - гр. П., 1 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6100 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 632/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Началника на РО "НСК" - П. при РДНСК - Южен централен район (ЮЦР), чрез процесуалния му представител юрк. А., срещу решение № 568 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 488/2017 г. на Административен съд - гр. П., 1 състав, с което е отменена Заповед № ДК - 11 - ПЗ - 3 от 09.06.2017 г. на Началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта на началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. О. Г. З. Ш., чрез процесуалния си представител, с представено писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. О. Г. архитект на община П. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. П. Заповед № ДК - 11 - ПЗ - 3 от 09.06.2017 г. на Началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР е отменено разрешение за строеж № 152 от 26.05.2017 г. на Главния архитект на община П. за строеж "Гараж", 5 - та категория, в УПИ I - 15 - за търговия, монтаж, демонтаж на гуми за МПС, м. "Капаницата", землището на с. М. К., община П., ПИ № 138015, издадено на Г. З. Ш.. За да отмени разрешението за строеж административният орган е приел, че то е издадено в нарушение на ЗУТ и ЗООЗ. Мотивирал се е с това, че съгласно § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗООЗ промененото предназначение на земята, имота, за който е издадено разрешението за строеж от земеделска в такава за строителство не е запазило действието си, тъй като след 25.05.2017 г. то е невалидно, а до тази дата не е започнало строителство. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. П. е приел, че безспорно разрешението за строеж е следвало да бъде издадено до 25.05.2017 г. Приел е обаче, че от събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателката Ш. е подала едновременно заявление за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж. Въпреки това главния архитект на община П. е одобрил инвестиционните проекти на 22.05.2017 г., а е издал разрешението за строеж на 26.05.2017 г. Приел е, че съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционните проекти, когато това е поискано и съответно инвестиционните проекти са неразделна част от разрешението за строеж. Поради и това е приел, че жалбоподателката Ш. не следва да търпи негативни последици от факта, че разрешението за строеж не е издадено едновременно с одобряването на инвестиционните проекти. Приел е, че следва да се прецени дали е променено предназначението на земята към одобряване на инвестиционните проекти - 22.05.2017 г., като е установил, че това безспорно е така и земята към този момент е с променено предназначение и не е земеделска, поради и което издадено разрешение за строеж е законосъобразно. Решение е правилно. Действително съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ "Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон". В конкретния случай не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице промяна на предназначението на земята от земеделска в такава с начин на трайно ползване - ремонт на транспортни средства. Срокът съгласно § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, до който е следвало да се издаден разрешението за строеж, е 25.05.2017 г. Жалбоподателката пред първата инстанция З. Ш. със заявление е поискала едновременното одобряване на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж за гараж в УПИ I - 15 (ПИ № 138015) - за търговия, монтаж, демонтаж на гуми за МПС. С. чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ "Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението". Въпреки посочената разпоредба и въпреки направеното искане от Ш. за едновременно одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж, административният орган е одобрил проектите на 22.05.2017 г., а е издал разрешението за строеж на 26.05.2017 г. В тази връзка е законосъобразен извода на АС - П., че е недопустимо жалбоподателката да търпи негативни последици от незаконосъобразното поведение на администрацията. Поради и това е правилен извода, че преценката за това дали е било налице променено предназначение на земята следва да бъде направено към датата на одобряване на инвестиционните проекти - 22.05.2017 г. Като е приел, че към тази дата е налице променено предназначение на земята и съответно разрешението за строеж отговаря на законовите изисквания, съдът е достигнал до правен извода. Поради и това е правилен извода за незаконосъобразност на заповедта на началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение