Решение № 17542 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2018 г.

Решение № 17542 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Цанков от [населено място] срещу Решение № 412 от 25.10.2018 г., постановено по адм. д. № 358 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от С. Стоянов – мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, на 03.05.2018 г. в 11. 24 ч. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от С. Стоянов – мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, на 03.05.2018 г. в 11. 24 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 03.05.2018 г., 11. 24 ч. в град Велико Търново, на кръстовището на ул. "Цанко Церковски" и ул. "Йордан Йовков" е паркиран лек автомобил, марка "Пежо", с рег. [рег. номер на МПС], с което създава опасност за другите участници в движението. Счел е за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато създава опасност за другите участници в движението. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП предвижда три хипотези, при който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката се прилага когато: б. "а" превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. "б" превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. "в" превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че фактическото основание (автомобилът е паркиран в зона на кръстовище, с което създава опасност за другите участници в движението) се установява от събраните по делото доказателства, включително представения снимков материал. Изложеното основание съвпада с правното основание, предвидено в чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност за останалите участници в движението, движещи се по двете улици и извършващи маневри в зоната на кръстовището, тъй като автомобилът ограничава видимостта в зоната на кръстовището. Паркирането в зона на кръстовище е изрично забранено съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Забраната е нормативно установена с оглед осигуряване на видимост и оттам на безопасността при преминаване през кръстовището. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение