Решение № 6077 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2009 г.

Решение № 6077 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация - гр. София, представлявана от изпълнителния директор Тодор Николов, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Виолета Софрониева, срещу решение № 131/24.09.2009 г. по адм. дело № 292/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон във връзка с приложение института на давността. Поради това се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли иска, по който е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Момка Йорданова Стойчева, чрез процесуалния си представител адвокат Красимира Паскалева в писмен отговор моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да й присъди направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, Агенцията за приватизация е осъдена да заплати на Момка Йорданова Стойчева от гр. Добрич сумата 500 лв, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи - длъжностни лица от агенцията, при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищцата е била лишена от правото на собственост върху 500 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, както и сумата от 175 лв, представляваща направени по делото разноски. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Относимите доказателства са събрани и анализирани подробно и задълбочено от решаващия състав, който въз основа на тях е направил обосновани изводи, изцяло съответстващи на приложимия материален закон. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация, като не са спазили нормативноустановените процедури по прехвърляне на инвестиционни бонове и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могла да участвува в масовата приватизация. При съобразяване целите на приватизационния процес, правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на инвестиционните бонове по номинал, възлизаща съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове, на сумата общо от 500 лв. Във връзка с оплакванията на касатора, че от първата инстанция не е съобразено наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че действително според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, към която препраща и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Но съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това в конкретния случай съобразно тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е моментът на влизане в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите. Следователно, правилен е направеният от административният съд извод, че не се установява да е изтекла петгодишната погасителна давност за претенцията за обезщетение, по която е образувано първоинстанционното производство. По изложените съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна. На ответницата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, установени по представения по делото договор за адвокатска защита в размер на сумата от 80 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение