Решение № 5163 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Мъглиж чрез адв. В. Георгиева срещу Решение 4296 от 28.06.2023г., постановено по адм.дело10108/2022г. по описа на АССГ. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Исковете за присъждане на обезщетение за недопускане на работа са неоснователни, тъй като с Разпореждане на Административен съд- Стара Загора е било отхвърлено искането на Д. Нейкова за ангажиране на имуществената отговорност на кмета на община Мъглиж за недопускането й до работа. Излагат се доводи, че недопускането до работа на 24.09.2019г. е било, поради изключителна натовареност на общинската администрация във връзка с предизборната кампания. Моли съда да отмени решението като неправилно и да присъди направените разноски в хода на производството. В с.з. касационният жалбоподател Община Мъглиж, редовно призована не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Д. Нейкова, редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, а по същество за неоснователност. Предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата събрани от първоинстанционния съд и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Производството пред АССГ е образувано по искова молба от Д. Нейкова срещу Община Мъглиж, с която се претендира присъждане на обезщетение на основание чл.122, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДСл в размер на 2 000лв., причинени от недопускане на ищцата да изпълнява длъжността, на която е възстановена за периода от 24.09.2019г. до 11.11.2019г., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 512лв. за периода от 11.11.2019г. до 19.05.2022г. Първоинстанционния съд е приел, че са налице всички предпоставки по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ за присъждане на обезщетение за недопускането до работа на Д. Нейкова, искът е доказан по основание. По отношение на размера на обезщетението съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на иск от Д. Нейкова срещу Община Мъглиж. Съдебното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Правилно въз основа на установените факти по делото първоинстанционния съд е установил, че предявения иск от Д. Нейкова по чл.122, ал.3 от ЗДСл е основателен. Съгласно нормата на чл.122, ал.3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. В случая фактът на недопускане до работа е безспорно установен, тъй като след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение, ищцата се е явила на работа на 24.09.2019г. като е подала заявление до кмета на Община Мъглиж да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед РД-09-493/11.11.2019г. на кмета на Община Мъглиж ищцата е възстановена на длъжността секретар на Община Мъглиж. Отмяната на заповедта за уволнение има за последица възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като за органа по назначението възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. При неизпълнение на това задължение, ищцата има право на обезщетение за посочения в исковата молба период. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление 2/19.05.2015г. по т.д. 2/2004 на ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. По отношение размера на обезщетението съдът е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е прието като доказателство по делото и не е оспорено от страните. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че недопускането до работа на ищцата се е дължало на голямата натовареност на общинската администрация във връзка с предизборната кампания това обстоятелство е неотносимо към фактическия състав на чл.122, ал.3 от ЗДСл. Ирелевантно за настоящия спор е и обстоятелството, че пред Административен съд Стара Загора е водено производство по чл.304, ал.1 от АПК по жалба на Д. Нейкова за ангажиране отговорността на кмета на общината за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. По тези съображения съдът приема, че не се установяват касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационния жалбоподател не се дължат. Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Ето защо и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,