Решение № 3000 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2014 г.

Решение № 3000 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК. Образувано е по молба на Иван Димитров Минчев, чрез пълномощника му - адв. Михайлова, за допълване на решение № 8034/12.06.2014 г. по адм. дело № 5195/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение. С молбата се поддържа, че съдът не е отговорил на всички доводи за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и необосновано и най-вече не е постановил друго решение, с което да обяви за нищожна, поради липса на компетентност, заповед № КД-14-22-1010/02.07.2013 г. на началника на СГКК-София. Ответникът: началника на СГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Борислав Душков Михайлов, в писмено становище, оспорва молбата за допълване на постановеното решение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и евентуално за неоснователност на молбата за допълване. Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата по чл. 176, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а по същество я намира за неоснователна поради следното: С поисканото за допълване решение на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение, е оставено в сила Решение № 960/20.02.2014 г. по адм. дело № 7614/2013 г. на Административен съд София-град. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Касационният съд постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, направено с касационната жалба. В случая молителят Иван Димитров Минчев е оспорил постановеното от първоинстанционния съд решение в цялост, като неправилно, на основание чл. 209, т. 3 от АПК. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената жалба, като е оставил в сила обжалваното решение. Налице е формулирана и изразена воля на съда по целия спорен предмет. Твърдението, че по отношение на отделно оплакване съдът не е изложил мотиви, не обуславя наличие на непълно решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. Съгласно установената съдебна практика не е налице непълно решение, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля, каквато в случая е налице. Всъщност с молбата за допълване се иска преразглеждане и пререшаване на спора, в смисъла посочен от жалбоподателя, което е недопустимо, тъй като решението на ВАС е окончателно и спорът не може да бъде пререшаван. По изложените съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение