Решение № 6610 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2012 г.

Решение № 6610 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОДОП") и от "Ганчев" ЕООД гр. Русе против Решение № 1744 от 4.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2353/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181004384 от 25.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, потвърден с решение № 382/12.07.11 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която на "Ганчев" ЕООД гр. Русе са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 12.08 г. за разликата над 12550.25 лв. до 17933.20 лв., за д. п. м. 12.09 г. за разликата над 18076.25 лв. до 21080.88 лв. и за д. п. м. 08.10 г. за разликата над 7343.94 лв. до 8090.84 лв. и съответните лихви и задължения за корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 6278.99 лв. до 8970.46 лв. и за 2009 г. за разликата над 7978.12 лв. до 10492.41 лв. и съответните лихви. и е отхвърлена жалбата на "Ганчев" ЕООД, против РА в останалата му част. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди неправилност на решението в частта, с която е отменен РА. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно отменително основание е допуснати от съда нарушения при преценката на събраните по делото доказателства - чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението в оспорената част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Ганчев" ЕООД в писмена молба оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. В касационната жалба на "Ганчев" ЕООД се твърди неправилност на решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД "ОДОП" не взема становище по същата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на жалбата на ДД"ОДОП" и неоснователност на жалбата на "Ганчев" ЕООД. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване Решаващият съдебен състав, след подробна преценка на доказателствата по делото е отменил Ревизионен акт № 181004384/25.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, потвърден с решение № 382 от 12.07.11 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която на "Ганчев" ЕООД гр. Русе са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 12.08 г. за разликата над 12550.25 лв. до 17933.20 лв., за д. п. м. 12.09 г. за разликата над 18076.25 лв. до 21080.88 лв. и за д. п. м. 08.10 г. за разликата над 7343.94 лв. до 8090.84 лв. и съответните лихви и задължения за корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 6278.99 лв. до 8970.46 лв. и за 2009 г. за разликата над 7978.12 лв. до 10492.41 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата на "Ганчев" ЕООД, против РА в останалата му част. За да постанови атакуваното пред настоящия състав решение административният съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, както и че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Констатирал е, че ревизиращият екип в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК предвид констатираното при ревизията, че стоките се изписват в края на годината въз основа на извършена инвентаризация и съставен инвентаризационен опис, което води до извод, че стоките са изписвани като разход не по методите, посочени в СС № 2 - отчитане на стоково-материалните запаси, а като е прилаган процент надценка /25 % за 2008 г. и 36 % за 2009 г./, като от дружеството не са представени изисканите с ИПДПОЗЛ месечни аналитични оборотни ведомости на сч. сметки, отчитащи материалните запаси в предприятието, съдържащи информация за количество и цена, по една контролна лента от ЕКАФП за месеците и ценоразписи, посочени в искането. Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят е уведомен, че за ревизирания период основите за облагане по ЗКПО и ЗДДС ще бъдат определени по реда чл. 122 от ДОПК, като му е даден срок за представяне на доказателства и за вземане на становище 14-дневен от връчване на уведомлението. Първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен и категоричен начин, че в счетоводството на дружеството стоките не се водят количествено, а само стойностно. Не е заведена аналитичност по групи стоки и по отделни артикули. Приел е, че посоченият от жалбоподателя метод не отговаря на нито един от методите, посочени в СС 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси", тъй като стоките са изписвани въз основа на инвентаризационен опис за извършена в края на годината инвентаризация, като е прилаган процент надценка /36 % за 2008 г. и 25 % за 2009 г./. Възприетият метод при изписване на стоките не отразява вярно и честно количествата и стойностите на потребените стоки, поради което е нарушен принципа за честно представяне на финансовия отчет. Формата на осчетоводяване не осигурява синхронизирано аналитично и синтетично счетоводно отразяване в частта при изписване на материалните запаси при тяхното потребление в нарушение на чл. 16 ЗСч, съгласно който материалните запаси при тяхното потребление се оценяват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ, приета в с. з. на 20.01.12 г., при която вещото лице при определянето на данъчната основа за облагане е взело предвид всички стоки, които са били предмет на покупко-продажба от дружеството, включително и тези, които не са взети предвид от органа по приходите при определяне на коефициента надценка, тъй като вещото лице е дало заключение като е проверило всяка една фактура за покупки и всички първични счетоводни документи, касаещи покупката на стоки за ревизирания период. Административният съд е намерил, че не следва да се кредитират заключенията на повторните ССЕ, тъй като вещото лице по тях е дало заключение въз основа на данните в първоначалната ССЕ и представените по делото от дружеството справки, като не е извършвало проверка на счетоводните документи. Счел е, че не следва да се кредитират заключенията на повторните ССЕ и по отношение на определения относителен дял на кетъринг, тъй като дружеството не е водило сметка 303 "продукция" и не може да се установи кои от закупените стоки са вложени в кетъринг. Не са налице доказателства относно количество, вид и стойност на стоки, които да са включени в услугата кетъринг. Не са налице доказателства включени ли са в стойността на кетъринга вложени стоки. Не са представени фактури, издадени за кетъринг, както и за продажба на стоки. В крайна сметка първоинстанционният съд е стигнал до извода, че за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък определената надценка за всеки артикул следва да бъде приложена към стойността на изписаните стоки за ревизирания период и се определи размера на следващите се приходи за всеки артикул стока, като общата сума на тези приходи се приспадне размера на действително отчетените от дружеството, съобразно заключението на вещото лице по първоначалната ССЕ. Предвид гореизложеното е постановил своето решение. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В настоящето производство са представени допълнителни доказателства, приети в съдебно заседание на 17.04.2013 г., а именно фактури с номера 0000000005/17.03.2008 г., 0000000007/2.04.2008 г., 0000000008/3.04.2008 г., 0000000011/13.05.2008 г., 0000000013/19.05.2008 г., 0000000015/22.05.2008 г., 0000000017/3.06.2008 г., 0000000018/20.06.2008 г., 0000000021/25.06.2008 г., 0000000019/26.06.2008 г., 0000000025/5.07.2008 г., 0000000026/10.07.2008 г., 00000000/4.08.2008 г., 0000000029/8.08.2008 г., 0000000032/12.09.2008 г., 0000000035/21.10.2008 г., 0000000037/23.10.2008 г., 0000000038/26.10.2008 г., 0000000039/3.11.2008 г., 0000000041/19.11.2008 г., 0000000042/21.11.2008 г., 00000000468/19.12.2008 г., 1111076681/7.03.2008 г., 1115085534/17.03.2008 г., 1111082546/11.04.2006 г., 1116088733/14.05.2008 г., 0100010692/25.05.2008 г., 1120031897/21.05.2008 г., 1119055163/28.05.2008 г., 1510032657/29.06.2008 г., 0100011707/16.07.2008 г., 0000000047/26.01.2009 г., 0000000051/11.02.2009 г., 0000000053/23.02.2009 г., 0000000052/14.02.2009 г., 0000000050/6.02.2009 г., 0000000056/11.03.2009 г., 0000000057/20.03.2009 г., 0000000059/1.04.2009 г., 0000000062/13.04.2009 г., 0000000060/6.04.2009 г., 0000000064/7.05.2009 г., 0000000068/22.05.2009 г., 0000000067/14.05.2009 г., 0000000066/9.05.2009 г., 0000000069/5.06.2009 г., 0000000745/27.06.2009 г., 0000000070 /без дата/, 0000000071/22.06.2009 г., 0000000075/21.08.2009 г., 0000000072/27.07.2009 г., 0000000078/1.09.2009 г., 0000000081/9.10.2009 г., 0000000084/13.11.2009 г., 0000000083/2.11.2009 г., 0000000085/20.11.2009 г., 0000000087/16.12.2009 г., 0000000086/16.12.2009 г., 0000000089/23.12.2009 г., 0000000088/18.12.2009 г., 0000000090/23.12.2009 г., 8960200814/8.05.2009 г., 0030003553/25.05.2009 г., 0030003211 /без дата/, 0000152382/11.05.2009 г., 000015422898/23.05.2009 г., 0030003607/27.05.2009 г., 0000000093/1.02.2010 г., 0000000095/6.02.2010 г., 0000000094/4.02.2010 г., 0000000099/16.03.2010 г., 0000000096/6.03.2010 г., 0000000100/20.03.2010 г., 000000097/10.03.2010 г., 0000000102/29.03.2010 г., 0000000101/27.03.2010 г., 0000000103/1.04.2010 г., 0000000107/16.04.2010 г., 0000000105/17.04.2010 г., 0000000104/13.04.2010 г., 0000000108/21.04.2010 г., 0000000118/6.07.2010 г., 0000000117/2.07.2010 г., 0000000120/19.08.2010 г., 0000000122/31.08.2010 г., 0000000119 /без дата/, 0000000112/11.05.2010 г., 0000000115/18.05.2010 г., 0000000001/23.02.2008 г., 0000000002/28.02.2008 г., 0000/1.10.2009 г., 0000115358/1.10.2009 г., 0000262977/9.04.2010 г., 0000204918/7.05.2010 г., 0000189736/7.06.2010 г., 0000193545/14.07.2010 г., 8061300800/24.07.2010 г. Представените доказателства са от значение са за решаване на делото и целят установяване на твърденията на касатора досежно относителния дял на приходите от услуга "кетъринг" и не са проверявани и обсъждани от приетата и кредитирана от първоинстанционния съд експертиза, въз основа на която същият е постановил решението си. Предвид това, първоинстанционното решение ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като конкретните съображения на настоящия състав са следните: Обсъждането за първи път на тези доказателства в касационното производство е процесуално недопустимо, съобразно императивната забрана за фактически установявания пред Върховния административен съд, регламентирана в чл. 220 от АПК. Следва да се има предвид и факта, че в случая се твърди и засягане на права и интереси на касатора, като необсъждането на относими за спора доказателства следва да бъде дефинирано като такова накърняване, като наред с това се държи сметка, че се преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, като при новото произнасяне бъде извършена съвкупна преценка на всички доказателства и въз основа на нея бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на съда, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторите искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,