Решение № 6424 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2014 г.

Решение № 6424 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Катя Христова Димова от гр. Бургас, против решение № 1609 от 9.10.2014 г., постановено по адм. д. № 468/2014 г. на Административен съд - гр. Бургас. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - главен специалист в отдел "Общофункционален контрол"- Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" /УКОРС/, Община Бургас, не ангажира становище по жалбата . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалванато решение АС- Бургас е отхвърлил жалбата на Катя Христова Димова срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДП, разпоредена от главен специалист в отдел "Общофункционален контрол"- Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" /УКОРС/, Община Бургас и е прекратил производството по иска на Катя Христова Димова против Община Бургас за заплащане на сумата от 43.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Административен съд - Бургас е приел за установено от фактическа страна, че на 17.02.2014 г. Емилия Петкова - главен специалист в отдел "Общофункционален контрол"- Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" /УКОРС/, Община Бургас е разпоредила репатрирането на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф"с ДК № А 8344 КХ, паркиран на ул. "Славянска" № 79 от ляво на път с еднопосочно движение, в нарушение на чл. 94, ал. 4 ЗДвП. За констатираното нарушение на жалбоподателката е съставен АУАН. Установено е също така, че от ляво на улицата е поставена указателна табела, указваща възможността за принудително преместване на неправилно паркирали автомобили. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приложил вярно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение съществуват към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Правилно съдът е приел, че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, доколкото автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран в нарушение на правилата за движение /нарушена е разпоредбата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП/ на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. А по силата на ал. 4 на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. От тълкуването на разпоредбата на ал. 4 във връзка с разпоредбата на ал. 3 следва, че паркирането на път с еднопосочно движение е допустимо единствено най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Паркирането по начин, различен от посочения по-горе е забранено. Ал. 4 допуска едно единствено изключение, което е само за престой, но не и за паркиране. Легални определения за понятията "престой" и "паркиране" са дадени с разпоредбата на чл. 93 ЗДвП. Съгласно ал. 1 на същия текст пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от Закона, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран, а не е бил в състояние на престой, ето защо правилен е изводът на съда, че за него не се прилага изключението на чл. 94, ал. 4 от Закона, с оглед на което правилно е преценено, че обстоятелството дали паркираният автомобил пречи на движението на пътните превозни средства е ирелевантно за настоящия спор. Правилно съдът е преценил, че липсата на пътен знак В 27 от дясната страна на пътя, не променя извода за законосъобразност на наложената ПАМ. Това е така защото забраната за паркиране от лявата страна на пътя е установена със закон и за действието и пътен знак не е необходим. Ето защо като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС- Бургас е постановил правилно съдебно решение. Решението е правилно и в частта, с която е прекратено производството по иска на Катя Христова Димова против Община Бургас за заплащане на сумата от 43.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК, съгласно която производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Изложеното по-горе води до извод, че оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,