Решение № 2399 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2015 г.
ВАСIII отделение01.03.2016 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румен Костадинов Андонов и Андон Костадинов Николов, в качеството им на наследници на Домника Ангелова Спасова, подадена чрез адв. Венцислав Панчев, срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта му, с която е определен размерът на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 1321.4, пореден № 26, находящ се в землището на Требич, район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2399 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството e образувано по жалба на Румен Костадинов Андонов и Андон Костадинов Николов, в качеството им на наследници на Домника Ангелова Спасова, подадена чрез адв. Венцислав Панчев, срещу решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 1321.4, пореден № 26, находящ се в землището на с. Требич, район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Требич, район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, Столична община. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, решение № 34-ПР/2010 на МОСВ, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 250 от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание, МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район Надежда, Столична община, като под номер по ред 26 е посочен имотът, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота е посочена Домника Ангелова Спасова, която е и подател на жалбата по настоящото дело. В процесът на разглеждане на делото лицето е починало, поради което с определение от 05.10.2015 г., въз основа на молба от 10.08.2015 г., като жалбоподатели по делото са конституирани нейните наследници - Румен Костадинов Андонов и Андон Костадинов Николов. С договор № Д-45 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г. С Удостоверения изх. № 1880 от 08.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. на Агенцията по вписванията са представени вписани сделки за район Надежда, които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се е установило, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, а именно - земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Предвид на тези данни за вписани сделки за район Надежда, оценителят е използвал три НА с общо 5 ПИ, въз основа на което определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 02.06.2015 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 23.07.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, както и тези, предоставени от Служба по вписванията гр. София. Съгласно експертното заключение, прието от съда като компетентно и безпристрастно, и неоспорено от страните, вещото лице е посочило размер на обезщетение за отчуждената част от 8,243 дка от цялата обща площ 10,008 дка на имот 68134.1321.4 в размер на 51 765,59 лв., при определена от административния орган оценка в размер на 97 680 лв. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 17.02.2016 г. се установи, че разликата в оценката на обезщетението произтича от това, че вещото лице е включило в оценката три аналога - нотариални акта № № № 186, 84 и 97, които административният орган не е включил, както и че за разлика от административния орган, който е разгледал сделката по нот. акт № 34 като една, вещото лице е възприело сделките по този документ като три сделки. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява земеделска територия - нива и като такава е отчужден. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението е парично, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС, а съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава представлява селско стопанство, с начин на трайно ползване - нива, разположен в землището на Требич, който е част от район Надежда. Установи се, че административният орган е изготвил размера на обезщетението за отчуждаваната част от имота въз основа на три нотариални акта, както следва - № 137/23.12.2014 г.; № 36/26.01.2015 г. и № 91/20.3.2015 г. Ползваните пазарни аналози са в рамките на дванадесетмесечния период по § 1а, ал. 2 от ДР на ЗДС. Видно от съдържанието им е, че те удостоверяват сделки за покупко-продажба на недвижими имоти - земеделски земи, между лица едно от които е търговец, поради което отговарят на изискванията на горепосочената разпоредба да служат като пазарни аналози. Не следва да се кредитира заключението на вещото лице, изготвило оценителската експертиза по делото, което определя обезщетението в по-нисък размер от този определен от административния орган. В противния случай би се стигнало до влошаване положението на обжалващите от съда, което е недопустимо предвид константната съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос. По тези съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,