Решение № 696 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2008 г.

Решение № 696 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на П. А. М. против решение № 355/07 г. по гр. дело № 100/06 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 153 от 28.11.05 г. по гр. дело № 120/05 г. на Каварненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от същата страна срещу В. В. С. и Т. С. С. иск за обявяване на предварителен договор от 14.03.04 г. за окончателен за покупко-продажба на недвижим имот: нива с площ от 9.999 дка, съставляваща имот № 0* в местността "К" в землището на с. Д., общ. Шабла за сумата от 19 998 лв. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът-уважен. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на договор за доброволна делба от 25.03.98 г., вписан под № 120, т.III, вх.рег. № 587/25.03.98 г. на КРС, на реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Р. Л. земеделски имот от 39.998 дка, на В. В. С. е бил възложен в дял и същата е станала изключителен собственик на нива от 9.999 дка, IV категория, им. № 0* в м. "К" в землището на с. Д., общ. Шабла. На 14.03.04 г.между ответницата и съпруга й Т. С. като продавачи и ищецът П като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, описан по-горе. Безспорно било по делото, че сделката не е изповядана по нотариален ред в уговорения в договора срок - до 28.03.04 г. С влязло в сила на 14.10.06 г.решение по гр. дело № 308/06 г.на Добричкия окръжен съд В. С. е била поставена под пълно запрещение. С оглед заключенията на единичната и тричленни съдебнопсихиатрични експертизи е прието, че ответницата страда от съдова деменция, която представлява продължително разстройство на съзнанието. Към времето на подписване на предварителния договор - 14.03.04 г. здравословното й състояние не е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че възражението по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е основателно, тъй като предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска по съдебен ред, е подписан от лице, което не е било способно да разбира свойството и значението на извършеното. По отношение на Т. С. искът е отхвърлен с мотиви, че същият не е собственик на имота. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Процесният договор е подписан от дееспособно лице, което при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си поради заболяване, от което е страдало. Договорът е унищожаем поради порок във волята на прехвърлителката и не следва да се обявява за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е следвало да възприема заключенията на единичната и тричленна съдебнопсихиатрични експертизи. Вещите лица са се запознали със съществуващата медицинска документация от 1990 г.насам и на базата на събраните анамнестични данни и цялостното психиатрично изследване са изготвили заключенията си. Преценката на заключенията на вещите лица е въпрос на вътрешното убеждение на съда, което не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.