Решение № 1594 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2015 г.

Решение № 1594 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Стоян Ангелов Момов, съдия в Районен съд - Велики Преслав, срещу решение № 38 от 05.06.2015 г., постановено по административно дело № 6/2015 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Момов срещу разпореждане № 291 от 01.10.2014 г. на председателя на Районен съд - Велики Преслав за обръщане на внимание за допуснати от съдията нарушения в периода от февруари до септември 2014 г., свързани с администрирането и движението, както и с организацията на работата му по отношение на граждански дела с № 670/2010 г., 701/2011 г., 358/2013 г. и 397/2013 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав. По съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяната му. Ответникът - председателят на Районен съд - Велики Преслав, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното с нея решение на Шуменския административен съд да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли оспорването, Административен съд - Шумен е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в установената от закона форма при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Шуменският административен съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Във връзка с изготвена инвентаризация на съдебни дела в Районен съд - Велики Преслав и изготвен от деловодител в съда опис от 01.09.2014 г., председателят на Великопреславския районен съд е констатирал, че е налице забавяне на движението и администрирането на книжата по конкретни граждански дела, разпределени на производство при съдия Стоян Момов. В тази връзка с разпореждане № 242 от 01.09.2014 г. било указано на съдията-докладчик да предприеме необходимите действия за преодоляването на забавянето на движението и администрирането на граждански дела № 670/2010 г., № 701/2011 г., № 358/2013 г., № 397/2013 г., както и гражданско дело № 663/2010 г., като е било разпоредено същите дела да се докладват на председателя отново на 08.09.2014 г. С последващо разпореждане № 268 от 15.09.2014 г. и след извършена проверка председателят е описал конкретното забавяне на движението и администрирането на посочените граждански дела и на наказателно дело НОХД № 117/2014 г. Във връзка с горното председателят на съда разпоредил съдия Момов да представи писмен доклад относно причините за забавяне на движението и администрирането на посочените дела. Съдия Момов депозирал писмено изявление вх. № 252 от 17.09.2014 г., в което е посочил обективни според него причини за неспазването на установените процесуални срокове относно тези дела (коренящи се във влошените му лични отношения с председателя на съда), като не е отрекъл тяхното неспазване. С оглед на установените факти и предвид изготвеният опис на 01.09.2014 г. от деловодител при Районен съд - Велики Преслав, справки от деловодната програма на съда и писменото изявление на съдия Момов, председателят на Великопреславския районен съд издал процесното разпореждане № 291/01.10.2014 г., с което на основание чл. 327 от ЗСВ обърнал внимание на съдия Стоян Момов за допуснатите от него нарушения в периода февруари до септември 2014 г., свързани с администрирането и движението, както и по организацията на работата му по отношение на граждански дела № 670/2010 г., № 701/2011 г., № 358/2013 г. и № 397/2013 г. Разпореждането е изпратено във Висшия съдебен съвет заедно с преписката и писменото изявление, като ВСС с решение по т. 53.1 от протокол № 48 от заседанието, проведено на 30.10.2014 г., е приел за сведение разпореждане № 291/01.10.2014 г., с която е обърнато внимание на Стоян Ангелов Момов и е разпоредил същото да се приложи към кадровото досие на магистрата. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на разпореждането за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Неуважаването на неотносими доказателствени искания не опорочава постановения съдебен акт. Направен е анализ на приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях (в това число анализ на вида, броя и сложността на разпределените на жалбоподателя дела за процесния период), както и преценка на индивидуалната му натовареност. Обсъдени са показанията на разпитаната свидетелка, като е съобразена и съпружеската й връзка с жалбоподателя. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Обсъдени са в мотивите на проверяваното решение и възраженията на жалбоподателя, които надлежно са опровергани. Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Нормата систематично се намира в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение съгласно чл. 307, ал. 3 от ЗСВ е виновно неизпълнение на служебните задължения от съдия, прокурор и следовател, а конкретните състави на дисциплинарни нарушения са изброени в чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. Дисциплинарните наказания са посочени в чл. 308 от ЗСВ. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установява нарушение, което е несъвместимо с професионалните стандарти на работата на магистрата и уронва престижа на съдебната власт, което обаче нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна, за заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и ЗСВ съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват и всички документи свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно притежаваните професионални и нравствени качества. Основание за прилагане на такава мярка е виновно неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да му обърне внимание за констатираните пропуски. Обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ по своя характер е вътрешноорганизационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. Наложително е уточнението, че обръщането на внимание не е дисциплинарно наказание, нито мярка на административна принуда, а облечено в съответна форма началническо волеизявление, съдържащо морален укор по адрес на съдия, прокурор или следовател за допуснати от него нарушения по образуването и движенията на делата или по организацията на работата му. С оглед изложеното производството по издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ има негативни последици за магистрата и следва да се определи като административно санкционно производство, за което са приложими принципите, на които се подчиняват такива производства. На първо място, установяването на нарушението трябва да бъде извършено по несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка и да организира защитата си. По делото е установено, че на съдия Момов е дадена възможност да даде становище, същият е участвал при събирането на доказателства, от което следва, че административнопроизводствените правила са спазени. От съдържанието на чл. 327 от ЗСВ се налага извод, че обръщането на внимание може да бъде осъществено от административен ръководител за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делата или по организацията на работата. Доколкото неспазването на сроковете за постановяване на съдебни актове (в зависимост от вида на делото, вида на производството, вида на съдебния акт, с който приключва производство) поначало е свързано с организацията на работата на магистрата, то обръщането на внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата, а не наличие на други обективни причини, сред което с особено голямо значение са евентуалната висока служебна натовареност, и фактическа и правна сложност на разглежданите дела. Такава проверка и обсъждане в конкретния случай са проведени. Правилно е приел първоинстанционният съд, че безспорно са установени допуснатите нарушения от Стоян Момов - съдия в Районен съд - Велики Преслав по администрирането и движението, както и по организацията на работата по отношение на граждански дела № 670/2010 г., № 701/2011 г., № 358/2013 г. и № 397/2013 г., всички по описа на Районен съд - Велики Преслав, в периода от февруари до септември 2014 г. Установено е неоправдано забавяне на производството по тези дела - несвоевременно администриране на делата, забавено произнасяне като съдия-докладчик, продължителни срокове на администриране на молби и възражения на страните, довели до неразумна продължителност на производствата по делата. Налице са нарушения, които представляват неспазване на служебни задължения, в резултат на което е допусната неразумна продължителност на производствата пред първоинстанционния съд. Неразумната продължителност по посочените съдебни дела, с оглед конкретната ниска натовареност на магистрата, е пряко свързана с констатираните нарушения, за които няма обективни причини за допускането им. Прекомерната продължителност на производствата се дължи на процесуалната пасивност и липсата на дължимата активност от страна на съдията-докладчик по тези дела. Очевидното наличие (за съжаление) на остър междуличностен конфликт между съдия Момов и съпругата му Теодора Йорданова-Момова (също съдия) от една страна, и председателя на Великопреславския районен съд от друга, само по себе си не оневинява жалбоподателя за проявеното бездействие по служба. По първоинстанционното дело на Шуменския административен съд са събрани писмени доказателства за натовареността на съдиите в Районен съд - Велики Преслав по граждански и наказателни дела и в частност на съдия Момов, и са съобразени данните за средната натовареност на съдиите от районните съдилища, публикувани на сайта на ВСС за същия период. Видно е, че натовареността на съдия Стоян Момов в периода 2011 г. - първо полугодие на 2014 г., е не по-голяма от натовареността на ангажираните с разглеждането на граждански дела магистрати от Великопреславския районен съд и значително (три пъти!) по-ниска от тази на съдиите от районните съдилища извън областните центрове (изчислено на средна база), и няма данни възложените му за разглеждане дела да се отличават с висока фактическа и/или правна сложност. Натовареността на Районен съд - Велики Преслав като цяло е една от най-ниските в страната. Предвид горното допуснатите служебни пропуски очевидно не могат да се обяснят само с необходимостта съдия Момов да подготви писмени изявления по образуваните срещу него дисциплинарни производства и разпорежданията на председателя на Районен съд - Велики Преслав. Не е установено и участие на жалбоподателя в продължителни квалификационни мероприятия, каквото би затруднило обективно осъществяването на служебните му функции. Няма и наличие на субективни причини за констатираните забавяния и пропуски при организацията на работата, породени от лични или семейни трагични житейски събития. Изложеното обуславя извода, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният административен съд е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,