Решение № 15934 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2010 г.

Решение № 15934 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Димитрова Йорданова от гр. Плевен, чрез пълномощника адв. Искра Давидова срещу решение № 2 от 06.01.2010 г. по адм. д. № 1123/2008 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-7530 от 30.11.1998 г. на кмета на Община - Плевен, издадена на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ /ПМС№ 456/11.12.1997 г./. Излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради това, че не се наследява правото на ползване и наследниците на ползвателя Ангел Венков Бонджев, който е починал през 1995 г. не могат да искат трансформиране на правото на ползване в право на собственост, след като не е подавано заявление от наследодателя. Освен това твърди, че към датата на издаване на заповедта имотът не е представлявал лозе, за да бъдат признати права по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна заповедта на кмета на общината или се отмени като незаконосъобразна. Подадена е и втора касационна жалба от Петър Иванов Димитров против решение № 2 от 06.01.2010 г. по адм. д. № 1123/2008 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-15-7530 от 30.11.1998 г. на кмета на Община - Плевен, с искане да бъде прогласена за нищожна. Излага доводи за неправилност, поради това, че е погасено правото на ползване на наследодателя Ангел Венков Бонджев и неговите наследници не могат да трансформират това право в право на собственост, както и че имота не представлява овощна градина или лозе за признаване права по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени решението и се прогласи за нищожна заповедта на кмета на общината. Ответникът по жалбите - кметът на Община - Плевен редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Владимир Ангелов Венков с писмено становище оспорва жалбите като неоснователни и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбите. Излага, че с оспорената заповед е признато право на наследниците на ползвателя за придобиване на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот и за процесния имот правилно е приложена хипотезата на § 4б, тъй като, видно от удостоверение на община Плевен, на ползвателя е предоставен за ползване по реда на ПМС № 26/29.04.87 г. земеделски имот - лозе и овощна градина до 1000 кв. м. и съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Постановлението, земята се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползване и може да се наследява, поради което е налице изключение от общото правило на чл. 59 ЗС, че ограниченото вещно право на ползване е ненаследимо, поради което са приложими нормите на ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му, които изключват тези на общия закон-по чл. 59 ЗС. Смята, че синът на ползвателя, като негов наследник, е активно легитимиран да подаде молба по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и постановената заповед на кмета не е нищожна. Подадено е заявление на 22.01.1998 г. в срока по § 61 от ПМС№ 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ от правоимащо лице, към което са приложени доказателства за учредено право на ползване с актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявлението е разгледано от комисия в срока по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.97 г., а решението на комисията е отразено в Протокол № 8/23.02.98 г. Излага, че са налице предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделската земя е лозе и овощна градина, като такава е заявена от наследника на ползвателя и комисията е разгледала заявлението, като е отразено, че земята се възстановява по § 4б. Излага, че правилно е издадена заповедта с основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадените касационни жалби от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания са неоснователни. С решение № 2 от 06.01.2010 г. по адм. д. № 1123/2008 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, е отхвърлена жалбата на Петър Иванов Димитров против заповед № РД-15-7530 от 30.11.1998 г. на кмета на Община - Плевен, издадена на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ /ПМС№ 456/11.12.1997 г./, с искане да бъде прогласена за нищожна, както и е отхвърлена жалбата на Румяна Димитрова Йорданова против същата заповед, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Община - Плевен разноски по делото в размер на 150 лева. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и процедурните правила от компетентния административен орган, както и не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че са налице на изискванията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от Владимир Ангелов Венков, като наследник на ползвателя - Ангел Венков Бояджиев. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е протокол на надлежно назначената комисия в състав, изрично определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите. Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед, които настоящият съдебен състав приема изцяло. Установено е, че заинтересованата страна Владимир Ангелов Венков, като наследник на ползвателя на процесния имот Ангел Венков Бояджиев, е подал заявление № ПСД-Д-179 от 22.01.1998 г. за придобиване правото на собственост върху ползвана земеделска земя в м. Стража I", парцел 608-А от 1000 кв. м., представляваща лозе и овощна градина. Към заявлението е приложено удостоверение № 207 за предоставяне право на ползване, издадено по ПМС № 26/1987 г. Установено е по делото, че с решение № 18-6 от 10.09.1992 г. на ПК-Плевен на наследниците на Руса Цанкова Тошмакова /част от които са касаторите/ е признато правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи - лозе от 24,500 дка в м."Стража". Установено е от първоинстанционния съд, че ползвателя на имота Ангел Венков Бояджиев е поч. на 21.09.1995 г., като не е доказано в производството, приживе да е заявил по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, извършването на оценка за трансформиране правото на ползване в право на собственост, но е подадено заявление от неговия наследник Владимир Ангелов Венков в срока и по реда на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456 от 11.12.1997 г./. С приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия, а е предвидена специална процедура, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на § 62, ал. 3. Съдът е изследвал предпоставките по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост и е съобразил, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за собствеността. Неоснователни са възраженията на касаторите, че правото на ползване не се наследява и в съответствие с чл. 59 от ЗС е погасено правото за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая на наследодателя Ангел Бояджиев е предоставеното право на ползване, безсрочно и безвъзмездно на основание ПМС № 26/1987 г., като в съответствие с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от него може да се наследява, но което в случая е ирелевантно. С влизането в сила на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани по силата на актове на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, както и е прекратено правото на ползване по ПМС № 26/1987 г. с § 1, т. 8 от ПЗР на ПМС № 37/1991 г., но е дадена възможност с § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на бившите ползватели при определени предпоставки да придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване. Нормите на ЗСПЗЗ са специални по отношение на тези в ЗС, като относимо към случая е не дали е прекратено правото на ползване и дали е наследимо, а дали е наследимо правото да се иска трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост при наличие на изискуемите от закона предпоставки. Упражняването на това право се погасява не със смъртта на носителя му, а с изтичане на предвидения в закона срок за неговото упражняване. Правото да се иска трансформиране на правото на ползване по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е наследимо и може да се упражни при условията и реда предвидени със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В процесния случай след като наследодателят Ангел Бояджиев не е упражнил възможността за трансформация по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, след неговата смърт през 1995 г. и при дадената възможност с § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456 от 11.12.1997 г./ правото да се иска придобиване на собствеността върху имот предоставен за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, надлежно е упражнено от наследника на бившия ползвател. Наследникът е легитимиран да заяви придобиване на собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в производството следва да се установи наличие на всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав. Първоинстанционният съд правилно е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, които настоящият съдебен състав приема изцяло. Неоснователни са възраженията на касаторите, че съдът неправилно е приел за достоверно удостоверение № 207, с което е установено предоставено право на ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Удостоверението не е оспорено в производството по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради и което съдът правилно е приел неговата доказателствена сила. Неоснователно е и възражението във връзка с наличие на предпоставката по § 4б, ал. 1, във връзка с § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че процесния имот не представлява овощна градина и лозе. Съдът е съобразил доказателствата по отношение предоставената земеделска земя за ползване по удостоверение № 207, както и заявеното от Владимир Венков. В производството не са оборени констатираните с административния акт фактически обстоятелства относно наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността, поради и което съдът правилно е отхвърлил жалбите. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано с оглед доказателствата по делото и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2,предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение