Решение № 8498 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2017 г.

Решение № 8498 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 1780 от 2.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2537/2016 г. Административен съд - Б., е отхвърлил жалбата на "С. - б. и." ООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000216000897-091-001/19.09.2016 г., потвърден с решение № 298/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - Б. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2 055,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "С. - б. и." ООД, представлявано от упълномощения адв. Ройдева, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата за наличие на реални доставки по фактури, издадени от "Ню с. к." ЕООД и "С. к. 25" ЕООД и с предмет различни видове строително-монтажни работи (СМР). Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Б. и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., не се представлява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "С. - б. и." ООД срещу РА, с който на дружеството за данъчен период м. 10.2015 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 31 995,74 лв. и лихви за просрочие - 2 757,91 лв. и по ЗКПО, представляващи корпоративен данък за 2015 г. в размер на 15 361,25 лв. и лихви за просрочие - 734,40 лв., произтичащи от непризнаване на право на данъчен кредит, както и съответно непризнаване на разхода за данъчни цели на основание чл. 26 ЗКПО по фактури, издадени от "Ню с. к." ООД и "С. к. 25" ООД. Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви за непризнатото право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и крайни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Б. е законосъобразно, обосновано и правилно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Оспорват се основните изводи на първоинстанционния съд за липса на доставки към "С. - б. и." ООД. Според касатора ангажираните от него доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените по делото счетоводна и техническа експертиза не са съобразени от съда. Не било съобразено тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС, в резултат на което са направени неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали са налице реални доставки по обсъжданите фактури с предмет различни видове СМР. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставки първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства. Правно и логически необосновано е твърдението в касационната жалба, че доказателствената тежест за установяване на липсата на реална доставка е на органите по приходите, докато неговите твърдения за получени СМР по процесните фактури не подлежат на доказване от него, а следва да бъдат оборени от ревизиращия орган. Наличието на реална доставка е факт, от който "С. - б. и." ООД черпи благоприятни за себе си правни последици - а именно признаване на право на данъчен кредит и признаване на разхода по фактурите за данъчни цели, поради което негова е доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките за упражняване на тези права. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед на вида им - строителни услуги. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие. Няма спор относно извършването на последващи доставки от ревизираното дружество, редовни счетоводни записвания и прочие, а спорът е относно реалното изпълнение на предходните доставки, тези които са били договорени между подизпълнителите "Ню с. к." ЕООД и "С. к. 25" ЕООД и "С. - б. и." ООД като получател. С оглед на събраните доказателства по делото решаващият съд е обосновал верен извод, че не може да бъде установено придобиването и начина на транспортиране от доставчиците на материалите, които съгласно представените договори са включени в цената на услугите, наличието на строителна и транспортна техника, необходима за осъществяването им, наличие на работна сила и т. н. Не са опровергани констатациите на ревизионния акт, че доставчиците не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Следва да бъде посочено, че в РА се съдържат констатации, споделени и от първоинстнационния съд, че за ревизирания период "С. - б. и." ООД е имало кадрова и техническа обезпеченост и само да извърши определен обем СМР. Това обстоятелство не е решаващо за непризнаването на право на данъчен кредит, но то е следвало да бъде опровергано от ревизираното лице чрез доказване, че с наличния технически и кадрови потенциал не е било в състояние да извърши този обем СМР, които то е доставило на своя възложител, поради което се е налагало да превъзлага част от услугите на трети лица, негови доставчици. Съставянето на протоколи за извършените и приети СМР, респективно издаването на фактура, са само част от правилата за документиране на СМР. Казано по друг начин, фактурата не може да се разглежда като единствения документ, който може да удостовери събитията от стопанските и търговските отношение на издателя й. Производството на строителен продукт предполага съставянето на различна документация в хода на реализирането му, която документация следва да е налице и да бъде представена при поискването й в хода на ревизията. Отсъствието и непредставянето на такава води до съставянето на умозаключения, че стопанските процеси не са били извършени от издателя на фактурата. Представените протоколи за СМР не съдържат в себе си необходимата информация за конкретизация на услугите, посочени във фактурите, а както е отбелязал първоинстанционният съд в протоколите и фактурите, издадени от "С. к. 25" ЕООД е налице и несъответствие по отношение на описанието на доставката и мястото й. С оглед на установените факти, обосновано и правилно съдът е приел, че реалните изпълнители на спорните СМР и получатели вложените за тяхното изпълнение материали са "Б. 80" ЕООД и ревизираното дружество, по силата на сключените между тях договори от 6.07.2015 г., 6.08.2015 г. и 13.10.2015 г. Този извод се подкрепя от представените от първоначалния възложител на процесните СМР О. С., декларации за съответствие относно вложените материали бетон, плетена оградна мрежа от поцинкована тел и арматурна стомана, издадени от съответните доставчици на вложените материали. Извършената проверка при последните е установила, че за периода 1.07.2015 г. - 31.10.2015 г. получатели на бетон, услуга с бетоновоз, оградна мрежа и профили са вписани "Б. 80" ЕООД и "С. - б. и." ООД, а не издателите на спорните фактури, които касаторът твърди, че са осъществили тези СМР. Това обстоятелство противоречи на уговорките в сключените с неговите подизпълнители договори за превъзлагане на СМР, че "Ню с. к." ЕООД и "С. к. 25" ЕООД следва да осигурят съответните материали за извършване на СМР и отговарят за тяхното качество. Предвид на потвърдените констатации по ЗДДС, правилно на основание чл. 26, вр. чл. 10 ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи по фактурите, издадени от "Ню с. к." ЕООД и "С. к. 25" ЕООД и е коригиран финансовият резултат със сумата по тях. С оглед на изложеното, като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Б. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ответникът по касация има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,