Решение № 8916 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2014 г.

Решение № 8916 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на арх. Юлиян Димитров Македонски с адрес гр. София, ж. к. "Надежда", I част, бл. 107, вх. А, ет. 2, ап. 4, против решение № 10965/18.07.2013 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 3598/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му в частта й срещу чл. 62, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът твърди, че на основание чл. 103, ал. 4 ЗУТ всеки устройствен план съдържа предвиждания, спрямо които трябва да бъде ориентиран РУП. Поради факта, че работният устройствен план (РУП) конкретизира подробния устройствен план (ПУП), то в ЗУТ липсвал текст, сочещ че ПУП предвижда третиране на подземното пространство. Без значение е обстоятелството, че РУП се създава по искане на възложителя. По тези съображения и с доводи, изложени в съдебно заседание, арх. Македонски моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната чаост и за отмяна на оспорените текстове от Наредбата.

Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството я е оспорило чрез юрк. Илова. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.

Благой Златанов моли за пререшаване на делото в обжалваната част и отмяна на оспорените т. 1 и т. 4 от Наредбата. Конкретизира съображенията си в писмен отговор и в съдебно заседание.

Евгени Ивайлов Велев, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Текстовете на чл. 62, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове не противоречат на чл. 113, ал. 2, ал. 4, т. 1, чл. 36 ЗУТ. Геодезическото заснемане съдържа всички теренни и ситуационни подробности в и около даден имот.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение в обжалваната част и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Тричленният състав на ВАС, Осмо отделение е посочил в решението си, че министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването, издава наредба за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Цитираното законово правомощие в случаят е реализирано от министърът с издаването на Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, обн. в ДВ, бр. 57/26.06.2001 г., в сила от 1.08.2001 г. Извършени са последващи изменения и допълнения от 2004 г., 2005 г., 2008 г., незасягащи оспорените текстове.

Съгласно чл. 62, ал. 3 от Наредбата графичните материали към РУП съдържат:

т. 1. допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради;

т. 4. характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи, в М 1:250 или М 1:500.

Според тричленният състав на ВАС, Осмо отделение, чрез допълнителното геодезическо заснемане може да се реализира изискването на закона към РУП - да определя разположението и очертанието на сградите, разстоянията между тях и разстоянията до имотните граници. По друг начин целта на закона не можело да бъде изпълнена. Съдът е обсъдил понятието за "схема", посочено в българския тълковен речник, като опростен чертеж на който е показана същността на предмета. Разгледано е и легалното определение на понятието "схема на самостоятелен обект в сграда", съдържащо се в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Съдът е приел, че изискването за наличие на характерни напречни разрези във връзка с теренните нива и подземните етажи, отчита необходимостта да се прецизират предвижданията на ПУП с оглед активното и максимално ефективно използване на подземното пространство. Така духът на закона отговаря на съвременната урбанистична тенденция, в частност на уплътняването на пространството под повърхността на земята. Съдът се е мотивирал, че РУП се отличава с по - голяма конкретика, с по - висока степен на подробност. В изпълнение на закона и за конкретизация на неговите изисквания в наредбата са заложени изисквания относно графичните материали към РУП.

Решението на ВАС, Осмо отделение в обжалваната част е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, устройствените планове са: общи устройствени планове; подробни устройствени планове. В ал. 3 на цитираната норма е предвидено, че ПУП определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. На основание чл. 110, ал. 1 ЗУТ, ПУП могат да бъдат:

1. план за регулация и застрояване;

2. план за регулация;

4. работен устройствен план - РУП;

5. парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

Според текста на чл. 113, ал. 2 ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) РУП се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Видно е, че РУП представлява специфичен вид ПУП, с който по изключение се допускат намалени отстояния при свързано застрояване. С изработването на РУП освен законо и целесъобразност на плана се гарантира и възможността на всяко заинтересовано лице след като се запознае с предвижданията на съответния РУП, да защити своите права и законни интереси.

Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия не споделя доводите на касатора, че законовите изисквания към РУП могат да бъдат постигнати чрез прилагане на чл. 103, ал. 4, чл. 115, ал. 2 ЗУТ. Цитираните разпоредби регламентират, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие, с устройствените планове от по - горна степен, с данните от кадастралната карта и имотния регистър. Концепциите и схемите за пространствено развитие, устройствените планове от по - висока степен не съдържат показатели, които биха могли да компенсират напълно допълнителното геодезическо заснемане, посочено в чл. 62, ал. 1, т. 1 от процесната Наредба.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), когато специализирани карти, регистри и информационни системи съдържат кадастрални данни, ведомствата, общините и другите юридически лица задължително ползват съответни данни от кадастъра. Доколкото обаче към настоящия момент липсват специализирани кадастрални карти от които да се извлече информация за релефа на земната повърхност съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1, б. "е" ЗКИР следва да се приеме, че без допълнителното геодезическо заснемане не би могло да се изготви коректно съответния РУП. Разпоредбата на чл. 113, ал. 4, т. 2 от ЗУТ предвижда, че РУП определя точно необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно - пространствено оформяне. В този смисъл е основателно възражението на ответника, че максималните височини са задължителни, което означава, че трябва да има специализирана карта с данни за теренния релеф или до тяхното изготвяне - да се направи допълнителното геодезическо заснемане, което да съдържа тези данни.

Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия не споделя тълкуването на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, направено в касационната жалба. Обстоятелството, че РУП се съставя по искане на възложителя не означава, че този план може да съдържа единствено предвижданията на надземното застрояване, като РУП изключи предвижданията на подземното застрояване. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗУТ (нов, бр. 61 от 2007 г.), с ПУП може да се предвижда застрояване под и над улици и други открити пространства. Както се посочи по - горе ПУП са ПР, ПЗ, РУП. Оспорените текстове на чл. 62, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, уточняват съдържанието на РУП, представляващ вид специфичен ПУП, съобразяват във връзка с промените в развитието на градската среда необходимостта от прецизиране, чрез допълнително геодезическо заснемане, на предвижданията на устройствения план. По този начин се постига съответствие с целите на закона, респективно не е налице основанието по чл. 146, т. 5 АПК.

Решението на ВАС, Осмо отделение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия