Решение № 10786 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2025 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Г. Б., от гр. София, представляван от адв. А. Тинчев от САК, със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], за отмяна на влязло в сила Решение 8170/28.12.2023 г., постановено по адм. дело 2333/2023 по описа на Административен съд София град (АССГ), оставено в сила с Решение 4539/11.04.2024 г. по адм. дело 2235/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Подателят твърди, че е налице ново писмено доказателство, с което се е снабдил след като делото е било приключено и което е от съществено значение за решаване на правния спор. Представя нотариално заверена декларация на съпругата си Б. Б. от 27.03.2025 г., в която е деклариран факта, че на 15.01.2023 г. талонът, предназначен за явяване във ВМА София на 14.01.2023 г. за вземане на биологични проби за извършване на лабораторно изследване, се е намирал на кухненската маса в обитаваното от нея жилище в гр. София, [жк]. Декларацията е придружена от 2 броя снимки, направени с мобилен телефон на 15.01.2023 г. Същите снимки са вече приложени на л. 150 и л. 151 от първоинстанционното дело. Искателят поддържа, че от представената нотариално заверена декларация се потвърждава заявения в хода на съдебното производство факт, че талонът за медицинско изследване по чл. 13 от Наредба Н-5 от 27.06.2012 г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества (издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., изм. и доп., бр. 66 от 10.08.2018 г., в сила от 10.08.2018 г., изм., бр. 67 от 13.08.2021 г., в сила от 8.08.2020 г.) не се задържа във ВМА, а се връща на лицето, негов адресат. Твърди, че протоколът за приемане/предаване на биологични проби кръв от 15.01.2023 г. е документ с невярно съдържание, т.к. към момента на неговото изготвяне, талонът за медицинско изследване не е бил в притежание на представителите на лекарската експертиза на ВМА, откъдето последните не са имали годно правно и фактическо основание за извършване на проверката. Ответната страна - началникът на военно формирование 22620 София, чрез юрисконсулт Д. Илкова, оспорва наличието на релевираното основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С Решение 8170/28.12.2023 г., постановено по адм. дело 2333/2023 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 4539/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 2235/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, е отхвърлена жалбата против Заповед ЛС-7/17.02.2023 на Началника на военно формирование 22620 София, с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), за допуснато нарушение на чл. 245, ал. 1, т. 8 с.з., на сержант М. Г. Б. - Командир на отделение във 2-ро отделение "Ремонт на автомобилна и бронетанкова техника" на цех "Ремонт на автомобилна и бронетанкова техника" на военно формирование 22620 София, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за военна служба, считано от 20.02.2023 г. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на датата 14.01.2023 г. М. Б. е бил на работа в нетрезво състояние, като с техническо устройство е установено наличие на 1.36 промила алкохол в кръвта, а с проведената химическа експертиза на кръв и урина наличието на алкохол е потвърдено. Отражението на количеството алкохол в кръвта върху състоянието му и невъзможността да изпълнява служебните си задължения се установява от ангажираните писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебна токсикологична експертиза, според което наличието на алкохол в кръвта 1.36 промила, се изразява в емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на вниманието, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и вегетативни смущения, като към същата степен отговоря и получения резултат от изследването на кръвната проба. При тези данни, произнасяйки се по жалбата на адресата, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 146, т. 3 ЗОВСРБ форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. На база на приетото заключение на съдебна токсикологична експертиза и ангажираните гласни доказателства е мотивирал заключение за наличие на вмененото нарушение на военната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", поради което е отхвърлил жалбата срещу атакувания индивидуален административен акт като неоснователна. Сезиран с касационна жалба срещу така постановения съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е счел, че при несъменено установените релевантни за спора факти, субсумиращи се в състава на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочил е, че разпоредбата е императивна и изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с уволнение и прекратяване на договора за кадрова военна служба. По тези съображения касационната инстанция, извеждайки заключение за доказаност на вмененото дисциплинарно нарушение, е оставил в сила оспорения съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на М. Б.. Настоящият петчленен съдебен състав намира, че искането за отмяна е допустимо като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно единствено непълнотата на фактическия или на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, но и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Извън всичко изложено, за да съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. За мотивиране на тезата си за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК искателят представя нотариално заверена декларация на своята съпруга от 27.03.2025 г., в която е деклариран факта, че на 15.01.2023 г. издаденият талон за извършване на медицинско изследване се е намирал в държане на лицето, с която се домогва да опровергае законосъобразността на проведената процедура по вземане на проби за изготвената във ВМА химическа експертиза. Така представеният документ не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По своя характер декларацията е с характер на свидетелско показание в писмена форма и е недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантните факти, както във фазите на редовното съдебно производство, така и в настоящия процес. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на свидетел за потвърждаване на твърдените обстоятелства. Законът не допуска отмяна на влязло в сила решение въз основа на свидетелски показания. Следва да се посочи също така, че лицето, подписало представената декларация е могло да бъде разпитано в качеството му на свидетел в рамките на първоинстанционното производство. Липсата на процесуална активност в тази насока не може да бъде санирана по реда на чл. 237 и сл. АПК, доколкото текстът на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава искателят, изрично въвежда като основание за отмяна доказателствата, които са съществували към момента на решаване на делото, да са новооткрити. Освен, че не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, представената декларация няма никакво отношение към изхода на спора. Тя сочи на факт, заявен още в хода на първоинстанционното производство, за установяването на който е приложен аналогичен снимков материал (л. 150 и л. 151). Отделно от това, последващото съхранение на талона за вече проведеното медицинско изследване (за който не се спори, че е бил надлежно издаден и използван по предназначение), няма значение на доказателствен факт спрямо въпроса за резултата от провеждането му. Следователно не се касае за писмено доказателство за новооткрити факти, които да не са могли да бъдат доказани, поради липсата на документи, т.к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. След като фактът предхожда атакуваното решение и в този смисъл е могъл да бъде представен в развилото се съдебно производство, а документът е новосъздаден, а всички те удостоверяват обстоятелства, които не са от значение за делото, се налага категоричен извод за липса на предвидените в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК предпоставки, респ. за липса на соченото основание за отмяна на влязлото в сила Решение 8170/28.12.2023 г., постановено по адм. дело 2333/2023 по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 4539/11.04.2024 г. по адм. дело 2235/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Военно формирование 22620 - София, на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200,00 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,