Решение № 3591 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2019 г.

Решение № 3591 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. С., от [населено място], чрез пълномощника му А. И. срещу Решение № 1801 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 6645/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно се постанови такова по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – Българска народна банка (БНБ), чрез адвокат Войнова в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от С. С., от [населено място], срещу Българска народна банка, обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди със суми в размер на от 8627. 96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от гарантиран депозит равностоен на 100 000 евро или 196 000 лв. за времето на противоправното бездействие на БНБ от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в нарушение на правото на Европейския съюз, както и е за сумата от 1 327.03 лева, представляваща пропусната полза от ищеца да вложи парите си в друга банка за същия период при средна лихва от 4,125 %, и е осъден ищеца да заплати разноски на БНБ в размер на 1680 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел по отношение на исковата претенция за сумата от 8627. 69 лв., че е доказана отговорността на ответника при установено очевидно нарушение на правото на Европейския съюз от негова страна, но същата се явява неоснователна, тъй като не е доказана по размер от ищеца, върху когото лежи доказателствената тежест. Относно исковата претенция за сумата от 1327. 03 лв., претендирана пропусната полза ищецът да вложи парите си в друга банка за посочения в исковата молба период, съдът е приел, че не са ангажирани никакви доказателства за конкретна вреда. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно разпоредбите на чл. 172 а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него са описани накратко становищата на страните, но липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Най-общо посоченото, че фактите по делото не са спорни не удовлетворява изискванията на закона, при неустановени по делото изрични волеизявления на страните за признаване на конкретни факти, съответно възприетата безспорност да е сведена от съда до знанието на страните, на която същите да не са се противопоставили. Отделно от това, съгласно разпоредбата на 175 ГПК направеното от съда или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, изведените правни съображения се явяват голословни, при задължението за преценка на приложимото право към приетото като фактическа обстановка. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Съгласно установената практика и императивното правило на чл. 162 ГПК, при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли, както е сторено в случая, по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. В хипотеза, когато искът е доказан по своето основание, съдът има две възможности: или да определи размера по своя преценка или да назначи експертиза. Кой от двата варианта да избере, съдът решава в зависимост от конкретните факти по делото. В нарушение на посочената разпоредба съдът е постановил обжалваното решение, приемайки недоказаност на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от забавено плащане. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172 а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото се дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,