Решение № 13078 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2011 г.

Решение № 13078 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1735 от 12.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4937/10 г. Административен съд-София град, първо отделение, 8 -ми състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на Христо Димитров Христов срещу заповед № 13981 от 13.05.2010 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Христо Димитров Христов от гр. София чрез пълномощника му адв. Кръстьо Еров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответният по касационната жалба директор на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е е отхвърлил оспорването по жалбата на Христо Димитров Христов срещу заповед № 13981 от 13.05.2010 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР. На стр. 2 и сл. от решението съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по спора, след което е престъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, За оспорената заповед са изложени мотиви, че тя е издадена от компетентен орган - чл. 228, т. 2 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа предвиденото в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР съдържание. Прието е още, че при издаването на заповедта административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Изложени са и аргументи защо съдът приема, че е издадената заповед е в съответствие с материалния закон. В подкрепа на последното съдът е дал тълкуване на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, регламентираща допуснатото дисциплинарно нарушение - нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, както и на съответните разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На база на това тълкуване и съпоставяйки фактите по делото административният съд е изградил извод, че с извършеното деяние жалбоподателят е нарушил етичните правила на поведение, с което е осъществил признаците на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и издавайки заповедта на това основание административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на оспорването. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не се прави квалификация на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но изложеното може да бъде прието, че се правят оплаквания за - допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че постановлението на Окръжна прокуратура - гр. Хасково за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК не е доказателство, че е извършено нарушение на закона, поради което неправилно се твърди, че е допуснато нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Твърди се още, че заповедта не е съобразена с изричната норма на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, изискваща наказанието да е съразмерно на тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на работа. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна, същата правилно е възприета и възпроизведена подробно в мотивите на решението и оплаквания в тази насока не се релевират. Направеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, което според жалбоподателя се изразява в това, че заповедта се явява преждевременно издадена поради това, че е не е налице влязла в законна сила присъда на наказателен съд, установяваща извършване на престъпление по чл. 339 от НК, е неоснователно. Извършеното от жалбоподателя деяние е едно - държане на боеприпаси без да има за това надлежно разрешение, и същото покрива както признаците на престъпление от общ характер, така и на дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР и ППЗМВР. Реализирането на дисциплинарната отговорност е независимо от наказателната, поради което наличието на влязла в сила присъда не е необходимо условие за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Наличието на влязло в сила присъда е необходимо условие при налагане на дисциплинарно наказание само в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, на което основание е издадена процесната заповед. Даденото тълкуване от страна на административния съд в тази насока е правилно и законосъобразно. Същият е изложил надлежни мотиви относно вида на деянието, кои правни разпоредби нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото е обосновано да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР относно вида на наложеното наказание също са неоснователни. От една страна те се отнасят до обжалваната заповед за дисциплинарно наказание, а предмет на разглеждане в настоящата инстанция е постановеното първоинстанционно решение. От друга страна по силата на чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР за дисциплинарно-наказващия орган не съществува алтернатива какъв вид наказание следва да наложи, а видът на същото е определен от закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - София град не съдържа пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,