Решение № 4422 от 10.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Таков от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Черногорски, срещу Решение 5336/08.09.2021 г., постановено по адм. дело 193/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. Таков срещу Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град (неправилно в диспозитива на оспореното съдебно решение е посочена като година на издаване на акта 2021 г.) и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-4723-4/21.06.2019 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - София град. В касационната жалба са наведени възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък, за платена държавна такса за касационното оспорване в размер на 30 лв. и определяне на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Петрова, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.При условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-4723-4/21.06.2019 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - София - град, с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено Р. Таков да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г., в размер на 1841,50 лева (хиляда осемстотин четиридесет и един лева и 50 ст.) - главница и 482,81 (четиристотин осемдесет и два лева и 81 ст.) - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По заявление, подадено от Р. Таков, с вх. 214-00-4723/24.08.2016 г., с разпореждане [номер]-00-4723-1 от 30.08.2016 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1 вр. чл. 54б, ал. 1 вр. чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на 14,50 лева дневно. Във връзка с последващ контрол от органите на ТП на НОИ - София-град, с оглед подадените от "Богарт София" ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход и предвид констатацията, че едноличният собственик и управител на дружеството - С. Иванова, е починала на 15.07.2016 г. в дружеството са извършени проверки от ТД на НАП - София-град, ИА "Главна инспекция по труда" и проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ - София-град.С уведомително писмо вх. 1029-21-3838#423/10.08.2017 г. на ТД на НАП-София е установено, че няма данни за подавани от дружеството годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., декларации образец 1 и образец 6 с данни относно осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата са подавани по електронен път с КЕП, съгласно Заявление вх. 2214ИО100284 от 11.01.2016 г., подадено преди смъртта на собственика. С писмо от 01.02.2018 г. директорът на ТД на НАП - София е посочил, че са предприети действия за извършване на проверка по реда на чл. 110, ал. 3 ДОПК, а с уведомително писмо вх. 1029-21-3838#481/12.12.2018 г., че към момента на извършване на проверката от "Богарт София" ЕООД няма правоприемник и органите по приходите на НАП са в обективна невъзможност за извършване на документална проверка на дружеството и следва изготвяне на уведомление до прокуратурата. Съгласно писмо изх. 17250899/27.09.2017 г. на ИА "Главна инспекция по труда", Директорът на ТП на НОИ - София е уведомен, че при извършена проверка наследниците на С. Иванова са декларирали, че нямат представа, че тяхната майка е имала фирма" и не са упълномощавали никого да представлява дружеството. Горепосочените обстоятелства са отразени в Констативен протокол КВ-5-21-00532644/05.03.2019 г., съставен от старши инспектор по осигуряването.Предвид резултатът от извършените проверки на дружеството и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от негова страна, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи, са приели, че те не са осигурени лица. Подадените от дружество "Богарт София" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицата, работили по трудови правоотношения с дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. са служебно заличени по електронен път от страна на контролните органи на Националния осигурителен институт,включително подадените данни за Р. Таков за периода 13.07.2016 г. до 28.07.2016 г. Ръководителят по осигуряване за безработица издава три последователни разпореждания, а именно: разпореждане [номер]-00-4723-2 от 06.06.2019 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица; разпореждане [номер]-00-4723-3 от 06.06.2019 г., с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ на Р. Таков по подаденото на 24.08.2016 г. заявление, и разпореждане [номер]-00-4723-4 от 21.06.2019 г., с което е постановено лицето да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на общо 2324,31 лв., от които 1841,50 лв. главница и 482,81 лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до настоящото разпореждане.Последното е било обжалвано от страна на Таков, като с Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. оспорването е отхвърлено като неоснователно и е потвърдено обжалваното разпореждане. В хода на първоинстанционното производство е открито и проведено производство по чл. 193 от ГПК по проверка на истинността на Трудовата книжка издадена на жалбоподателя, настоящ касатор, в частта и на стр. 12 и стр. 13, досежно нейната автентичност. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, което съдът е кредитирал, като безпристрастно и като неоспорено от страните по делото, се установява, че подписите положени на 13.07.2016 г. за работодател в графа 6 и 9, на лист 13 на Трудова книжка 2, серия Г, 6361122, издадена на името на Р. Таков, както и подписът положен за Работодател в Заповед 43 от 29.07.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не са положени от едноличният собственик и управител на дружеството С. Иванова. По делото е разпитано като свидетел длъжностното лице- старши инспектор по осигуряването, извършило проверка на разходите по ДОО на Богарт София ЕООД и съставило констативния протокол от 05.03.2019 г. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд обосновано и аргументирано e приел, че не са налице основания за нищожност на издадените административни актове. Формиран е извод, че административните актове са издадени в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК и същите съдържат фактически и правни основания.Изложени са мотиви, чепроизводството по извършване на проверка на разходите на ДОО на осигурителя, в което се установяват юридически факти от значение за осигурителното правоотношение между осигурител и НОИ, се развива между тези две страни без участие на евентуално осигурени лица, за които съществува възможността да установят правата си в съдебното производство.Съдът е преценил, чепо отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл.54а, ал.1, т.3 от КСО, а и доказателства в обратна насока не са ангажирани. Направен е извод, че при заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 20.09.2016 г. до 09.10.2016 г. вкл., подадени от Богарт София ЕООД и при наличие на нови доказателства, имащи значение за определяне правото на парично обезщетение в случая е приложима хипотеза на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване от лицата на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. По горните съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от Р. Таков жалба. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Установените по делото факти сочат, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в предприятието на "Богарт София" ЕООД и не е бил страна по осигурително правоотношение между него и дружеството, респ. през този период не е притежавал качеството на осигурено лице. От друга страна, първоинстанционният съд не е предприел процесуални действия за изясняване на всичкиотносими към спора фактии обстоятелства. Съгласно приложимата в процесния случай редакция на чл. 54а, ал. 1 КСОправо на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на другите кумулативни материалноправни предпоставкиза отпускане на ПОБ, предвидени в чл. 54а, ал. 1, т. 1-3 от КСО. Съдът не е обсъдил релевираните в първоначално подадената жалба и въведени и пред настоящата инстанция възражения на Таков, досежно наличието на трудов и осигурителен стаж на касатора в Амит Кънстракшън ЕООД за периода 04.09.2015 г. 27.06.2016 г. в размер на 09 месеца и 24 дни, като не е изложил никакви мотиви касателно това обстоятелство.Обстоятелството, че през периода 13.07.2016 г. - 28.07.2016 г. Р. Таков не е бил осигурено лице, не води до извод за недобросъвестно упражнено от негова страна право на ПОБ при положение, че е изпълнявал условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО (в този смисъл Решение 2076 от 04.03.2022 г. по адм. д. 8715/2021 г., VІ отд. на ВАС). Не са налице фактически установявания и изводи, относно това за какъв период от време извън заличените 16 дни при последния работодател/осигурител жалбоподателят има внесени или дължими осигурителни вноски с оглед на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО. Липсват мотиви, относно спазването и на изискванията по чл. 54а, ал. 4 - 6 КСО. Заличаването на данните при последния работодател не изключва правото по чл. 54а КСО, тъй като за упражняването му законодателят не предвижда осигуряването да е налице непосредствено преди сезиране на административния орган. Не са изложени и мотиви и не са представени доказателства, относно влизането в сила на разпореждане [номер]-00-4723-2 от 06.06.2019 г. и разпореждане [номер]-00-4723-3 от 06.06.2019 г. Изясняването на тези въпроси е от съществено значение за законосъобразната преценка дали и каква част от полученото обезщетение е било дължимо и каква част е неправилно отпуснато и недобросъвестно получено. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на мотиви, относно съществени обстоятелства, релевантни за материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От първоинстанционния съд не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства, предвидените в закона предпоставки, за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК включващи обсъждане на всички относими твърдения на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Горното е основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. Доколкото посочените по-горе въпросине са изяснени, се налага извод, че обжалваното решение се явява неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени и предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди писмените доказателства относно обстоятелствата за какъв период от време извън заличените 16 дни при последния работодател, жалбоподателят има внесени или дължими осигурителни вноски с оглед на изискванията на чл. 54а ал. 1 от КСО, спазването и на останалите изисквания по чл. 54а, ал. 4 - 6 от КСО и досежно датата на влизане в сила на разпореждане [номер]-00-4723-2 от 06.06.2019 г. и разпореждане [номер]-00-4723-3 от 06.06.2019 г. С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр.1, пр. 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,