Решение № 3610 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2008 г.

Решение № 3610 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Драга Сивева Христакова, от с. Костиево, област Пловдивска против Решение № 512, постановено по административно дело № 583 по описа за 2007 г. на Административен съд гр. Пловдив, ХV-ти състав. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Областен управител на Област с административен център - гр. Пловдив не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания и доказателствата по делото приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на съдебното решение, настоящата инстанция намира, че е недопустимо, като постановено по жалба срещу административен акт, който не подлежи на оспорване, поради следното: Производството пред Административен съд гр. Пловдив е било образувано по оспорването на Драга Сивева Христакова, от с. Костиево, област Пловдивска, против Заповед № 819 от 15.05.2000 г. на Областния управител на Област с административен център - гр. Пловдив, с която на основание & 9 ал. 6 (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 100 от 2008 г., в сила от 21.11.2008 г.) от ЗР на ЗИД на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУЖВГМЖСВ) е признато правото на Драга Христакова да получи обезщетение с жилищни компенсаторни записи на стойност, изчислена на база 125023 спестовни лихвочисла. Развити са доводи за нищожност на посочената заповед като се твърди, че оспореният административен акт е издаден извън посочения от закона срок. Развити са съображения относно нищожността на последваща заповед (№ 605/16.05.2001 г.), с аргумент, че нищожността на първичната заповед влече нищожност в сложния фактически състав и за последващо издадените административни актове. С решението си, след като е изследвал характера на оспорения акт, съдът е отхвърлил оспорването като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по степен, материя и най-вече по време орган, независимо че е издаден след предвидения в § 9 ал. 6 от ЗР на ЗИД на ЗУЖВГМЖСВ срок, а именно областният управител се произнася по исканията в едномесечен срок от постъпването им в областна администрация, но не по-късно от 30.04.2000 г. Преди да обоснове неоснователността на оспорването, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост на жалбата, който е неправилен поради следното: Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя се извежда от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Законодателят не е предвидил разлика в изискването за правен интерес в зависимост от поддържаната в жалбата форма на недействителност на административния акт - нищожност или незаконосъобразност. Безспорно с оспорената заповед на жалб. Христакова е признато правото да получи обезщетение с жилищни компенсаторни записи на стойност, изчислена на база 125023 спестовни лихвочисла. Така признатото право създава благоприятни последици за жалбоподателя и ако има някакво засягане на правата й, то е от организационно естество, а именно да получи полагащото й се обезщетение, когато намери за добре. По този начин, жалбоподателят вече не попада сред тези правни субекти, носители на правото на жалба срещу благоприятен за него административен акт. Липсата на правен интерес от обжалване административен акт, който има позитивен характер по отношение на жалбоподателя е по своя характер абсолютна процесуална пречка за разглеждане на повдигнатия спор за законосъобразност на процесната заповед. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. В случая актът нито отнема права, нито създава задължения за жалбоподателя. Пред вид това, не е налице неблагоприятна последица за неговата правна сфера. Изведените понастоящем и в касационната жалба доводи за прогласяване на нищожността на процесната заповед обуславят единствено икономически интереси, които са извън обсега на административното производство. Липсата на положителната процесуална предпоставка - правен интерес за оспорване, има за последица прекратяване на производството. В случая първоинстанционния административен съд, като не е преценил това обстоятелство и е разгледал на жалбата по същество е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вместо него следва да се постанови решение, с което се остави без разглеждане жалбата на Драга Сивева Христакова, от с. Костиево, област Пловдивска, против Заповед № 819 от 15.05.2000 г. на Областния управител на Област с административен център - гр. Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение