Решение № 9411 от 14.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13424/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Социално подпомагане - Ловеч и касационна жалба на Т. Тонов, двете срещу решение 182/05.10.2019 г., постановено по адм. дело 92/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. Дирекция Социално подпомагане - Ловеч обжалва решението в частта, с която административният орган е осъден да заплати на Т. Тонов сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, с влязло в сила на 29.08.2018 г. решение 113/27.07.2018 г. по адм. дело 90/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч, за периода 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г., както и в частта на присъдените разноски. Т. Тонов обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, за разликата над 2400 лв. до пълния претендиран размер от 12000 лв. В жалбите са релевирани доводи за неправилност на решението, в съответните му обжалвани части, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всеки касатор моли за отмяна на решението, в съответната обжалвана част, и решаване на спора по същество. В подаден писмен отговор, Тонов оспорва жалбата на Дирекция Социално подпомагане Ловеч като неоснователна. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Дирекция Социално подпомагане Ловеч, в представени по делото писмени бележки и в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на Тонов като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. С решение 182/05.10.2020 г., постановено по адм. дело 92/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч, съдът е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати Т. Тонов сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, с влязло в сила на 29.08.2018 г. решение 113 от 27.07.2018 г. по адм. дело 90/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч, за периода 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г.; отхвърлил е иска в останалата част над 2400 лв. до 12000 лв; присъдил е в полза на Тонов адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер на 178 лв. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че ищецът Тонов е баща на детето Д. Димитров и към дата на издаване на отменената заповед живее на семейни начала с майката на детето - Й. Иванова. Установено е, че на 22.01.2018 г. Иванова е подала сигнал срещу Тонов в Районна прокуратура Ловеч. В резултат на подадения сигнал е разпоредена проверка съвместно със служители на МВР и Дирекция социално подпомагане /ДСП/, отдел Закрила на детето, с цел установяване дали условията, при които живее майката, създават риск за правилното физическо и психическо развитие на детето. Разпоредено е след извършване на проверката да се изготви докладна записка от ДСП, в която да се посочи предприети ли са мерки за закрила на майката и детето и какви. След извършената проверка е издадена заповед ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на директора на ДСП Ловеч, с която е разпоредено спешно настаняване на детето Д. Димитров в Дом за медико-социални грижи за деца, гр. Плевен /ДМСГД/ за срок от шест месеца или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Издадената заповед е обжалвана от родителите на детето и отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, считано от 29.08.2018 г. От правна страна съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Установил е, че искът на Тонов за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и тревога за живота и здравето детето, стрес, безсъние, отчаяние и др., като пряка и непосредствена последица от отменената заповед, е доказан по основание. По отношение размера на иска 12000 лв., съдът е приел, че същият е значително завишен, доколкото преживяванията на ищеца не са с твърдения от него интензитет. Приел е и наличието на хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В резултат искът е уважен за сумата от 2400 лв. и отхвърлен за разликата до 12000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са недоказани. Преживените от Тонов отрицателни емоции са доказани чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Милков и Стефанов, съседи на ищеца. Последните свидетелстват за негативна промяна в емоционалното състояние на Тонов след отнемане на детето, изразяваща се в затваряне в себе си, прояви на притеснение, безпокойство и др. Доколкото е допустимо доказване на неимуществени вреди със свидетелски показания, а снетите такива по делото са безпротиворечиви, изхождащи от лица, които са близки до ищеца /негови съседи/, които са имали възможността непосредствено да възприемат поведението на Тонов, няма основание същите да не бъдат кредитирани от съда. Касационната жалба на Тонов също е неоснователна. Правилно е приетото от административния съд, че от писмените доказателства в административната преписка, както и от доказателствата по делото, се установява, че именно поведението на ищеца данни за злоупотреба с алкохол и за упражнено върху майката на детето физическо и психическо насилие, е било повод за извършване на проверката, в резултат, на която е издадена процесната заповед. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. При тези данни липсва основание за присъждане на обезщетение в пълния претендиран от ищеца размер. Правилно и в съответствие с принципа на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди е редуцирано, като на ищеца е присъдено такова в размер на 2400 лв. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да остане в сила. Предвид изхода на спора, на страните не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,