Решение № 12358 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение 131 от 21.04.2023г., постановено по адм.д. 809/2022г. Административен съд Стара Загора, VІІІ-ми състав, е отхвърлил жалбата на М. Христов, [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], против ревизионен акт Р 16002422001988 091 001 от 12.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 554 от 10.11.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл.19,ал.2 ДОПК за непогасените данъчни задължения на ПЛАН ВИЖЪН ООД, [ЕИК], в общ размер на 58 893,83лв. главница и лихви в размер на 22 069, 25лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 7 127,05лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Христов, [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез пълномощника му адв. М. Райчева. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Стара Загора е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Бонева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С решението си Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. Христов, [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], против ревизионен акт Р 16002422001988 091 001 от 12.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 554 от 10.11.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл.19,ал.2 ДОПК за непогасените данъчни задължения на ПЛАН ВИЖЪН ООД, [ЕИК], в общ размер на 58 893,83лв. главница, включващи данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждесранни физически лица, данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и корпоративен данък, както и лихви в размер на 22 069, 25лв. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите относно задълженията на дружеството, установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице, наличието на образувано изпълнително дело срещу дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията и прочие. Съдът е възпроизвел и констатациите, поради което органите по приходите са приели, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл.19,ал.2 ДОПК и за какъв размер. В решението са възпроизведени накратко и съставения ревизионен акт и проведеното административно оспорване, както и представените по делото доказателства. На стр.10 11 от решението са изложени мотиви, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и акт са съставени от компетентни органи, подписани са с квалифициран електронен подпис, оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма , като при извършената служебна проверка не е установено допуснато нарушение на административно-производствените правила. Мотивите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.12 и сл. от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК относно солидарната отговорност на трети лица за задължения на субектите по чл.14,т.1 и 2 ДОПК. Предвид реализирана отговорност на жалбоподателя по чл.19, ал.2 ДОПК, съдът е посочил отделните елементи от фактическия състав на нормата. Отбелязано е още, че с оглед правилата на доказване, на органа по приходите лежи отговорността да докаже, че са осъществени кумулативно всички тези елементи на фактическия състав. 2. Първоинстанционният съд е приел, че анализът на доказателствата и фактите по делото обосновава извод, че в случая са налице всички тези елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице за задължения на дружеството за процесните данъчни периоди. 3. На първо място е отбелязано, че М. Христов е бил управител на ПЛАН ВИЖЪН ООД от момента на учредяването му до издаване на процесния ревизионен акт. 4. Посочено е още, че задълженията на дружеството, за които е реализирана отговорността, са формирани за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2020г., и се установяват по подадени от самото дружество декларации по ДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ. 5. На стр.14 15 от мотивите административният съд е приел, че за времето от 01.07.2020г. до 25.09.2020г. ревизираното лице е извършило действия, които попадат в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК извършил плащания в пари под формата на разпределение на дивидент от печалбата на дружеството в общ размер на 309 803,78лв. В тази връзка е възпроизведена установената фактическа обстановка по теглене на сумите. Отбелязано е, че констатациите на органите по приходите, че разпоредителните действия от сметките на дружеството са извършени от задълженото лице не са опровергани , като те се потвърждават и от дадените писмени обяснения от М. Христов. 6. Първоинстанционният съд е приел, че тези разпоредителни действия са извършени недобросъвестно. Дефинирайки кога едно лице действа добросъвестно и кога не, решаващият съд е приел, че след като задълженото лице е подавало , подписвало декларации на дружеството, то не може да не знае, че същото има задължения, както и да не е наясно, че след като не погасява същите, а разпределя средства в своя полза, то препятства събирането на същите. Направеното възражение от жалбоподателя, че в случая не е налице презумпцията установена с чл.19,ал.10 ДОПК, е определено от съда като неоснователно. Посочено е, че в тази специфична хипотеза органът на е длъжен да доказва виновно поведение, но в случая органите по приходите не са позовали на нея, а са доказали наличие на недобросъвестност за посочените периоди. 7. На стр.16 17 от решението административният съд е изложил мотиви защо приема, че в случая е доказано и съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Прието е още, че от събраните по делото доказателства се установява и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на главния длъжник. Съдът е определил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че до невъзможността за събиране на задълженията се е стигнало в резултат на бездействието на администрацията. Изложени са аргументи, че в закона /чл.198,ал.1 ДОПК/ не съществува обезпечителна мярка запор и изземване на средства от касата , което обстоятелство явно е било известно на управителя на дружеството, който е държал паричните средства от реализираните обороти ката касова наличност, което се потвърждава от оборотните ведомости за съответните години. Решаващият съд не е споделил и тезата на жалбоподателя, че след като неплатежоспособността на дружеството е настъпила към 30.08.2021г. /според решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност/, то не е налице недобросъвестност в поведението на управителя при извършеното разпределение на дивиденти през 2020г. Акцентирано е, че доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело вземането на решение за погасяване на изискуеми публични задължения с наличното имущество и пари на дружеството, то поведението му не може да бъде определено като добросъвестно. Като допълнителен аргумент е посочен и продължителния период на неизпълнение на задължения на дружеството и то при налично имущество.

На база на гореизложеното е направен краен извод, че органите по приходите са доказали успешно съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Решението на Административен съд Стара Загора e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на М. Христов се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че са налице част от елементите от фактическия състав на чл.19,ал. 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт законосъобразен. Твърди се още, че от доказателствата се установява само един от елементите на фактическия състав че задълженото лице е било управител на дружеството, но не е доказано съществуването на останалите такива. На отделен ред се правят оплаквания относно размера на присъденото юрисконсулско възнаграждение, като според касатора то е следвало да бъде определено при условията на чл.37 ЗПП и чл24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество ПЛАН ВИЖЪН ООД, [ЕИК], на което касаторът М. Христов е бил управител, има непогасени публични задължения в общ размер на 58 893,83лв. главница, формирани за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2020г., включващи данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждесранни физически лица, данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и корпоративен данък, както и лихви в размер на 22 069, 25лв. Същите произтичат от декларации по съответните материални закони, подадени по електронен път и подписани с КЕП от М. Христов. В хода на административното производство е установено, че органите по приходите са предприели действия за обезпечаване и събиране на декларираните публични задължения, било е образувано изпълнително дело срещу дружеството, в хода на същото не са събрани суми за погасяване на задълженията, и с разпореждане от 28.09.2021г. изпълнителното дело е било прекратено . В хода на ревизията е установено още, че през 2020г., за времето от 01.07.2020г. до 25.09.2020г. въз основа на взети решения от Общото събрание на ПЛАН ВИЖЪН ООД са разпределени дивиденти в общ размер на 309 803,78лв., като те реално са били заплатени на управителя М. Христов.

При така установените факти органите по приходите е приел, че е налице хипотеза по чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Христов за въпросните задължения на дружеството, обосновано с това, че той като управител недобросъвестно е получил пари от имуществото на задълженото юридическо лице и по този начин е извършено разпределение на дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени задължения за данъци .

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл.19, 2 ДОПК, , поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните няма спор, че М. Христов е бил управител на задълженото лице "ПЛАН ВИЖЪН" ООД през посочените периоди, както и че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за посочените по-горе данъци, произтичащи от подадени декларации от дружеството по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, с които са декларирани задължения за ДДС, корпоративен данък и данъци по ЗДДФЛ.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на ПЛАН ВИЖЪН ООД е извършил действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал. 2 на чл. 19 ДОПК и и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав.

По отношение на изводите на първоинстанционния съд, че поведението на задълженото лице по разпределение на дивидент е недобросъвестно, в касационната жалба се поддържат оплаквания, че при изграждане на изводите първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, както и че същите са необосновани на събраните по делото доказателства.

Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В случая касатора твърди, че органът по приходите неправилно се е позовал на презумпцията за недобросъвестност, произтичаща от разпоредбата на чл.19,ал.10 ДОПК, вместо да докаже чрез пълно доказване наличието на недобросъвестност. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че органът по приходите никъде не се е позовал на разпоредбата на чл.19,ал.10 ДОПК, според която се смята, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя напълно изводите на административния съд защо е налице недобросъвестно поведение на задълженото лице като един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. Същите са логически обосновани на установените факти по делото. След като е подал собственоръчно декларациите по материалните данъчни закони, с което се свързва възникването на конкретните данъчни задължения, и след като не е заплатил същите въпреки наличието на парични средства в касата дружеството, а напротив, разпределил си е сумите като дивидент, правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че изводите на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник, са необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон.

Тълкуването на нормата на чл.19,ал.2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т.1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприето, което в случая безспорно е установено.

При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят М. Христов е извършил отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл.14,т.1 ДОПК. Като продължение правилно е прието, че не съществува връзка между обявената дата на неплатежоспособност с решението за откриване на производство по несъстоятелност и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно изводите на административния съд по отношение на другия елемент от фактическия състав на чл. 19,ал.2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. Първоинстанционният съд е дал аргументиран отговор на всички доводи и възражения на задълженото лице по отношение на този елемент от фактическия състав на отговорността. Същите споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

След като е стигнал д извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Христов, [ЕГН], в качеството му на управител на ПЛАН ВИЖЪН ООД, [ЕИК], за публични задължения на дружеството и е потвърдил процесния ревизионен акт, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Решението на административния съд е правилно и в осъдителната му част за разноските. Разноските в производствата по оспорване на ревизионния актове се присъждат съобразно правилата на чл.161 ДОПК, която се явява специална норма и игнорира действието на чл.78,ал.8 ГПК . Съобразно чл.161,ал.1, изр.трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определянето на размера на същото първоинстанционния съд е съобразил и приложил точно разпоредбите на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обстоятелството че процесуален представител на Д"ОДОП" не е присъствал в залата при разглеждане на делото в административният съд, не води до констатация, че ответната администрация не е била защитавана или представлявана от юрисконсулт. Въпрос на преценка на представителя и страната е дали представителят ще се явява лично пред съда или ще извършва това чрез депозирани на писмени молби и бележки. Последното също е форма на процесуално представителство и защита, за които се следва възнаграждение при условията на чл.161,ал.1,изр.трето ДОПК.

При този изход на процеса касатора М. Христов следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 7127,05 лв., дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК, , определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,