Решение № 14715 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11227/2017 г.

Решение № 14715 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11227/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Съдебното производство по раздел първи от глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба от [фирма]- [населено място] чрез представляващия го управител Е. М. с искане да се отмени на основание чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК влязлото в сила определение № 788/19.01.2017 г. по адм. д. № 14498/16 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд /ВАС/, с което е оставено в сила разпореждане от 2.11.2016 г., постановено по адм. дело № 472/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение на определение № 11924/27.09.2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. на ВАС, Първо отделение поради влезли в законна сила съдебни актове - разпореждания от 7.10.2011 г. от 9.01.2014 г. по адм. дело № 472/2011 г. В искането да отмяна липсват доводи за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, а само общи такива, свързани с неизпълнение от страна на съда на определението по адм. дело № 9929/2011 г. на ВАС, Първо отделение, което като влязло в сила е следвало да се изпълни, като му се изплати/прихване акциз и съответните лихви. Жалбоподателят се оплаква, че е нарушен чл. 6, т. 1 и 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 6 от Конституцията на Република България, тълкувателно решение № 3/2013 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, чл. 274 - чл. 278, чл. 279, чл. 201, чл. 280 и чл. 299 ГПК. Твърди, че с обжалваното определение съдът е нарушил изброените по-горе разпоредби, като по този начин се е произнесъл пристрастно и дискриминационно по отношение на жалбоподателя. Моли да се отмени като неправилно обжалваното разпореждане и определение и да се издаде изпълнителен лист за изпълнение на определение № 11924/27.09.2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. на ВАС, Първо отделение. Искането се поддържа от представителя на молителя - М. и в съдебно заседание на основанията, изложени в молбата. Ответникът-директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП В. Търново не взема отношение по основателността на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на оспореният съдебен акт и анализ на приложените по делото доказателства и като съобрази доводите на страната намира, че молбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок, против влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, но разгледана по същество е неоснователна. Изложените твърдения за нищожност на решението, чиято отмяна се иска, са недопустими за обсъждане в настоящото производство. В тази част производството е изпратено по подсъдност на АССГ. Следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезите на чл. 239, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Сочените от молителя правни основания предвиждат отмяна на съдебен акт, когато: "т. 2.) по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; и т. 4) между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, ал. 1, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Не е осъществена и хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, следва определенията, на които то противоречи, да отговарят на три кумулативно осъществени условия-да са между същите страни, за същото искане и на същото основание, а в настоящият случай не е налице нито една от тези хипотези на закона. Определението чиято отмяна се иска е постановено срещу разпореждане на първоинстанционния съд, издадено по искането на молителя за издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение на определението по адм. дело № 9929/2011 г. на ВАС, Първо отделение. Това идентично искане е трето поред, като с влезли в сила разпореждания - от 7.10.2011 г. и от 9.01.2014 г. (оставени в сила с определения № 14864/2011 г. по адм. д. № 14408/2011 г. на ВАС, Осмо отделение и определение № 6202/10.05.2014 г. по адм. д. № 1992/2014 г. на ВАС, Първо отделение) е прието, че определението, за което се иска издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 404 ГПК не представлява годен изпълнителен титул, по който се издава изпълнителен лист. С тези разпореждания е преклудирана възможността жалбоподателят да иска отново издаването на такъв изпълнителен лист. Цитираните в частната жалба разпоредби на ЕКПЧОС, на Конституцията на Република България, на АПК са неприложими в настоящото производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, тъй като не става въпрос за нарушение на човешки права или конституционни такива. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила определение на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на първо отделение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. С оглед на изложеното и поради липса на визираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение в тази си част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия