Решение № 4862 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2015 г.

Решение № 4862 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София срещу Решение № 1072/26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 12225/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е уважен предявеният против нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Претендира отмяната му. Ответникът Нели Николаева Екимова, чрез пълномощника си по делото адв. Михайлова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Нели Екимова против Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявила иск за присъждане на имуществени вреди, произтичащи от бездействието на ответника да и преведе в срок дължимо и се обезщетение за отчужден недвижим имот с Решение на МС № 777/30.11.2007 г. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, включително при новото му разглеждане, с оглед указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло, като основателен и доказан предявеният иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законоустановено задължение за заплащане на дължимо се обезщетение на ищцата, като стойност на отчужден на отчужден неин имот, като забавата на изпълнението в посочения в исковата молба период основава търсеното обезщетение в установения от заключението на допуснатата по делото експертиза размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице реално причинена вреда, произтичаща от акта, действието или бездействието, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в претендирания размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Обжалваното решение е постановени и при правилно приложение на закона. Претърпените вреди се основават на бездействие на длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, изразяващо се в неизпълнение на императивни законови разпоредби относно момента и начина на изплащане на дължимо се и установено по размер обезщетение за отчужден недвижим имот. Неизпълнението на закона от страна на администрацията на ответника основава причинените вреди, които са пряка и непосредствена негова последица. Не може да бъде споделено тълкуването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Закона за държавната собственост, на което тя се основава. Разпоредбата императивно посочва задължението на инвеститора да внесе по сметка на правоимащия определеното му в акта за отчуждаване обезщетение, което се следва от момента на влизането му в сила, в случая от момента на представяне на документ за собственост от ищцата, при допуснатото предварително изпълнение на акта за отчуждаване, както е посочено и в отчуждителния акт. Както правилно е прието в обжалваното решение не е налице друга относима законова хипотеза, основаваща забавата на ответника, при което несъстоятелно е позоваването в касационната жалба на надлежно изпълнение, при приложението на чл. 39, ал. 6 от Закона за държавната собственост. Късното, неточно и непълно изпълнение на закона не основава извода за неоснователност на предявения иск. Причинените от незаконосъобразното бездействие на администрацията на касационния жалбоподател имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от него подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер, установен от заключението на назначената по делото експертиза. По така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Същите не са конкретизирани по основание и размер в изискуемия се от чл. 80 от ГПК списък на разноските. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение