Решение № 1631 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез процесуален представител против Решение 5488/29.05.2024г., постановено по адм. дело 2464/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Х. Г. е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) МД-АУ-5843/26.07.2023г., издаден от орган по приходите в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор на дирекция местни данъци при Община Варна, с който на физическото лица са установени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2018-2022г., главница в общ размер на 1 563.15лв. и лихви в общ размер на 474.71лв. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че нормата на чл. 10, ал. 1, предл. 2 от ЗМДТ, в която за да не се дължи данък недвижими имоти е необходимо недвижимият имот да има предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и едновременно с това да е променено предназначението му. Нормата се отнася само до поземлените имоти, извън строителните граници на населеното място, а по отношение на процесните имоти е доказано, че същите попадат в строителните граници на населеното място. Сочи, че в подкрепа на изложеното е и съдържанието на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ и отговора на въпросите по проведената СТЕ. Счита за неотносимо, че в случая е налице начин на трайно ползване на имота, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, тъй като имота е включен в ОУП на гр. Варна от 2012г. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Варна и за отхвърляне на жалбата на Х. Г. срещу оспорения АУЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна Х. Г. чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК МД-АУ-5843/26.07.2023г., издаден от орган по приходите в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор на дирекция местни данъци при Община Варна, с който на физическото лица са установени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2018-2022г., главница в общ размер на 1 563.15лв. и лихви в общ размер на 474.71лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че през разглежданите периоди жалбоподателят е съсобственик (1/2 ид. ч.) на поземлен имот с идентификатор 10135.5059.12, в землището на гр. Варна, м. [заличен текст] , с трайно предназначение нива и вид на територията земеделска. Правото на собственост е възстановено на наследниците на Х. Г. съгласно план за земеразделяне с решение 565/16.10.1998г. на поземлена комисия Варна. Имотът е бил деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ с декларация вх. 5305024418/03.07.2023г. Видно от представена служебна бележка от 05.07.2023г. на кмета на район Аспарухово гр. Варна, имотът на попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповеди на Кмета на гр. Варна. На жалбоподателя е бил съставен процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО не са внесени от негова страна. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя е била назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява следното: 1. ПИ се намира в административните граници на гр. Варна, и е с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване нива и попада в урбанизираната територия землище на кв. Галата; 2. За имота не е предвидена процедура за смяна статута му; имота попада в устройствена зона Жм2 жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни изисквания ; 3. ПИ не попада в обхвата на съществуващата строителна граница по ОУП, но попада в т.нар. нова строителна граница . В рамките на извършената задължителна проверка на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил валидността на акта, приемайки че е издаден от компетентен орган по приходите, определен от кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 ЗМДТ и при спазване на предвидената от закона форма. В хода на производството не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила. След проследяване на законовите промени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ административният съд е извел, че правилото обособява две групи ПИ, които следва да имат релевантното за данъчното облагане предназначение по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон: ПИ в строителните граници на населените места и ПИ извън тях. Съдът е посочил че процесния имот попада в т.нар. нова строителна граница на гр. Варна, но това не е достатъчно условие за облагането му с ДНИ и ТБО. Установява се липсата на влязъл в сила ПУП, с който на имота да е отредено предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ и липсват данни за промяна на предназначението по реда, предвиден в специалните закони. Въз основа на горното АС Варна е приел, че за процесният имот не са налице регламентираните предпоставки за дължимост на ДНИ и ТБО от собственика за имота, макар и да попада в строителните граници на гр. Варна, не е налице влязъл в сила ПУП, нито е налице извършена процедура по промяна предназначението на имота, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. След преценка на доказателствата и възраженията на страните са изложени самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото. Спорът между страните не е по фактите а по правото и по точно относно тълкуване нормата на чл. 10, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗМДТ /в редакцията си ДВ бр. 61/2013г., в сила от 01.01.2014г./. Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ гласи че, данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За целите на данъчното облагане релевантно е предназначението на недвижимия имот, което се извлича при тълкуване на посочената по-горе правна норма. Правопораждащ за промяната на предназначението на земеделска земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, независимо дали имотът се намира в строителните граници на населеното място или е извън него. Посоченото разрешение е в съответствие с нормата на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, тъй като именно с подробния устройствен план определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. С изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ /ДВ бр. 39 от 2011г./ е въведено и допълнително изискване, освен влезлия в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая не е било спорно по делото и е установено от събраните в хода на административното производство доказателства, че собствеността върху процесният имот е възстановена съгласно план за земеразделяне през 1998г., като имотът не попадат в територия, обхваната от действащ ПУП, не е застроен със сгради и липсват данни за провеждана процедура по промяна на предназначението и начина на ползване. Правилно при тези данни АС Варна е приел, че имотът е изключен от данъчно облагане, тъй като не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план. Имота представлява земеделска земя с начин на трайно ползване нива. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на АС Варна за изключване на процесния имот от данъчно облагане, както и тази на ВАС по подобен вид дела, относно тълкуване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно тази практика /посочена в оспореното решение на АС Варна, л. 147/ и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, конкретното предназначение на един поземлен имот по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се доказва с влязъл в сила подробен устройствен план. На облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище. Предвид посоченото, противно на възраженията в касационната жалба, обстоятелството, че имотът попада в територия, определена с общия устройствен план от 2012г., в нова строителна граница на гр. Варна, не е достатъчно, за да се приеме, че той вече не представлява земеделска земя. Наред с изискването в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има конкретно предназначение измежду посочените в чл. 8, т. 1 от ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план. Последното изискване в настоящия случай не е изпълнено. Общият устройствен план определя характера на територията, на която се намира процесният имот - урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед на чл. 106 от ЗУТ, конкретното предназначение на този имот, което е земеделска земя, а начина на трайното му предназначение е - нива. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, т. е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Тъй като процесният имот съсобственост на Х. Г. не е облагаем с ДНИ, физическото лице няма качеството на задължен за ТБО правен субект, както правилно е приел и административният съд. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, ответникът по касация има право на разноски за касационното производство. Възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора е основателно с оглед на материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото и поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 500 лв., изчислен съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,