Решение № 136 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2019 г.

Решение № 136 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на В. Р. М. и Н. Р. М. с вх. № 25109/22.02.2019 г. на СГС за отмяна на влязло в сила решение № 5305 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 12100/2017 г. на Софийския градски съд, I г. о., I-18 с-в. Като основание за отмяна е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. М. твърдят, че не живеят от много години на постоянния си регистриран адрес, на който живее тяхната майка А. Н. Б., за която се грижат, като я посещават доста често. При едно от посещенията им майка им им предоставила съдебното решение, чиято отмяна искат, с което са уважени нейни (на майка им) искове срещу тях (молителките) за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание, с което бабата на молителките им е завещала цялото си имущество. След справка по делото молителките установили, че призовките по делото са оформени в нарушение на чл. 44, ал. 1 ГПК, като са връчени на лица, които не познават и които не са им предадени: На 21.12.2017 г. и на 02.02.2018 г. съобщенията са получени от Д. Б. А., за която е записано, че "е близка до домакинството". Тази констатация противоречи на изискванията на чл. 44, ал. 1 изр. 2 ГПК, освен това, молителките не живеят там (на постоянния им регистриран адрес), поради което домакинството не е тяхно, те не познават Д. Б. А., тя не ги е уведомила за делото. На 31.03.2018 г. съобщенията са получени от М. К., за който е записано "лице от адреса". За него не е записано точно на кой адрес живее, нито какви са връзките му с молителките. Твърдят, че него също не го познават и той не ги е уведомил за делото. Насрещната страна А. Н. Б. в писмен отговор твърди, че молбата за отмяна е неоснователна и че въпреки опитите на съда, не са установени адресите на молителките. По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 139 от 18.06.2019 г. По нейната основателност: Наведеното от молителките основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. От приложеното гр. д. № 12100/2017 г. по описа на СГС, г. о., I-18 с-в., е видно, че по него е разгледан иск на А. Н. Б. срещу В. Р. М. и Н. Р. М. с правно основание чл. 42, б. "в" ЗН. Ищцата е посочила по делото за себе си и за ответниците един и същи адрес. Ответниците В. Р. М. и Н. Р. М. не са получили лично изпратените до тях съобщения, призовки и книжа и не са участвали по делото нито лично, нито чрез упълномощен от тях процесуален представител. Видно от приложените по делото съобщения (л. 37 и л. 38) до ответниците (молителки в настоящото производство), преписи от исковата молба с приложенията са връчени на Д. Б. А. на 21.12.2017 г., за която е отбелязано, че е "близка до домакинството" и която се е подписала със задължение да им ги предаде. По същия начин са оформени призовките до В. Р. М. и Н. Р. М. за първото съдебно заседание по делото (л. 42 и л. 43) - връчени са на Д. Б. А. на 02.02.2018 г., за която е отбелязано, че е "близка от домакинството" и която се е подписала със задължение да им ги предаде. На нея е връчена и призовката до ищцата А. Б., оформена по същия начин. В това заседание съдът е приел, че ответниците не са редовно призовани, тъй като призовките за ищцата и за ответниците са получени на един и същи адрес, от едно и също лице, което е посочило, че е близко на домакинството. Съдът е изискал и приложил справка за постоянни и настоящи адреси за ответниците, от която е видно, че те съвпадат с посочените в исковата молба. Съдът е призовал повторно ответниците В. Р. М. и Н. Р. М. за следващото съдебно заседание на 10.05.2018 г., призовките до тях (л. 51 и л. 52) са връчени на М. К. на 31.03.2018 г., за когото е отбелязан, че е "лице от адреса" и който се е подписал със задължение да им ги предаде. В това съдебно заседание, на което са се явили ищцата и процесуалния и представител, съдът е приел призоваването на страните за редовно, дал е ход на делото, приел е представените писмени доказателства, провел е устни състезания и е обявил делото за решаване. Съдът е постановил своето решение, с което е уважил предявените искове, с което е прогласил за нищожно саморъчно завещание поради противоречие със закона. Изпратените до ответниците съобщения за решението са върнати с отбелязване от призовкаря, че при многократните му посещения те не са намерени на адреса и че по сведение на А. А., съсед и касиер на входа с адрес в съседен апартамент №...., са го напуснали. Съдът, като е поискал и съобразил нови справки за постоянни и настоящи адреси за ответниците (те са със същото съдържание като първите) и като е изискал справки от НАП, в които е отразено, че в информационните му системи към момента на проверката няма данни за регистрирани действащи трудови договори и осигуряване на извънтрудови правоотношения, е постановил (л. 62 и л. 63), че съобщенията за решението са редовно връчени на ответниците на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. По искане на молителките по настоящото дело (на ВКС) са призовани като свидетели Д. Б. А. и М. К., от адресите, на които са получили призовки до молителките. Двамата не са намерени на адресите, призовките до тях са върнати с отбелязване, че по сведение на А. Н. Б., живуща в ап....., всеки един от двамата е напуснал адреса преди около една година и А. Н. Б. не знае настоящия адрес на нито един от двамата и няма връзка с него. В проведеното от ВКС съдебно заседание А. Н. Б. твърди, че познава Д. Б. А., която е дъщеря на нейна близка, миналата година и е била на гости за около две седмици, преди това също била идвала. Предполага, че М. К. е съсед от другата страна, в апартамента до нейния, в който имало две момчета, които напуснали, сега нямало никой и А. Б. нямала никаква представа къде са. Твърди, че дъщерите и В. М. и Н. М. не са живели в жилището и не знае къде живеят, рядко поддържа връзки с тях. По делото (на ВКС) са разпитани свидетелите Д. И. и М. Я., които потвърждават, че познават молителките и че по време на разглеждане на делото на СГС едната от тях е живеела в[жк], а другата в "М. 4". Настоящият състав приема за установено от самите твърдения на А. Н. Б., които са твърдения за неизгодни за нея обстоятелства, че Д. Б. А., която е приела съобщения с приложения (копия от исковата молба и доказателствата) за В. Р. М. и Н. Р. М. на 21.12.2017 г. и призовки за тях на 02.02.2018 г. на регистрирания им постоянен и настоящ адрес, не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живяла на постоянния им адрес, а временно е пребивавала на него, този адрес за нея е чужд, тя не е член на семейството или домакинството, което живее на него. По същите съображения настоящият състав приема за установено и че М. К., който е приел призовки до молителките на 31.03.2018 г., не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живял на постоянния им адрес, а е живял в съседен апартамент. И двамата не са лица, на които връчителят е следвало да връчи съобщенията и призовките до В. Р. М. и Н. Р. М., с връчването е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което не може да се приложи и правилото на чл. 46, ал. 4 ГПК и да се приеме, че връчените на Д. Б. А. и на М. К. съобщения и призовки са редовно връчени на В. Р. М. и Н. Р. М. От изложеното следва извод за основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение: В. Р. М. и Н. Р. М., които са били ответници по гр. д. № 12100/2017 г. по описа на СГС, г. о., I-18 с-в., вследствие на нарушаване на правила за връчване на съобщения и за призоваване по делото, са били лишени от възможност да участват в делото лично или чрез процесуален представител. Поради което решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски градски съд, гражданско отделение, за ново разглеждане, което следва да започне от процесуалното действие по изпращане на ответниците на преписи от исковата молба и доказателствата с указание за подаване на отговор (чл. 131 ГПК). Молителите не претендират разноски, ответникът също, поради което и поради изхода от това производство и съгласно приетото с т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в настоящото производство разноски не следва да се присъждат (когато молбата е уважена, разноските, направени от молителите в производството по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, се присъждат с решението по съществото на спора, когато са поискани и е доказано, че са направени). Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК съдът