Решение № 15159 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2017 г.

Решение № 15159 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Ч. от [населено място], [община] срещу решение № 1102 от 05.07.2017 г. на Административен съд гр. Благоевград по адм. д. № 326/2017 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения от него отказ УРИ № 7852 з - 132/17 г. от 27.03.2017 година на Началника на 02 РУ - Благоевград при ОД на МВР Благоевград. Твърди, че съдът неправилно му е вменил тежестта да доказва обстоятелствата, даващи основание за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съдебният състав в нарушение на процесуалните правила не обсъдил наведените възражения за подавани многобройни жалби от Ч. на тел. 112, свързани със заплахи за собствения му живот и този на членовете на семейството му, както и представените доказателства за явяването на лицето на интервю за "въоръжена охрана". Ответникът по касационната жалба, Началникът на 02 РУ - Благоевград при ОД на МВР Благоевград, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Производството пред АС гр. Благоевград е образувано по жалба на В. Ч. от [населено място], [община] срещу отказ УРИ № 7852 з - 132/17 г. от 27.03.2017 година на Началника на 02 РУ - Благоевград при ОД на МВР Благоевград, с който на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 4 и във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на Ч. е отказано издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят, на 09.03.2017 година, е подал заявление за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие. В заявлението е посочено, че оръжието е необходимо за самоохрана. Към заявлението са приложени удостоверение за завършен курс за дейности с огнестрелно оръжие, диплома за завършено средно образование, служебна бележка за психично здраве, удостоверение за липса на образувани наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, свидетелство за съдимост, декларация, че придобитите огнестрелни оръжия ще се съхраняват в метална каса, справка за това, че заявителят не е криминално проявен и осъждан. По повод подаденото искане е изготвена докладна справка рег. № 7852 р-4279/14.03.2017 година от мл. полицейски инспектор Т. М., с която се изразява становище, че Ч. може да бъде издадено разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Въз основа на горното е издаден и оспорения отказ, с който Началникът на 02 РУ - Благоевград при ОД на МВР Благоевград, на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 4 и във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е отказал на Ч. издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Според текста на оспорения акт, липсва основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на исканото разрешение - липсват данни за съществуваща конкретна заплаха за живота и здравето на Ч., на неговото семейство и близки. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона. В хода на производството пред АС гр. Благоевград не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на анализ на събраните доказателства, съдът е установил всички релевантни за спора факти, като съдебният състав обосновано анализира елементите от фактическия състав на постановения отказ във връзка с установените по спора факти. Органът е приел, че по отношение на Ч. са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нуждата по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на Началника на 02 РУП гр. Благоевград, с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Върховният административен съд споделя изводите на Административен съд Благоевград от фактическа и правна страна. От приложеното по делото заявление за разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е видно, че то е подадено с искане за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие, необходимо за самоотбрана. Както правилно първоинстанционният съд е приел, разрешението за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съответно, при всички положения искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От друга страна и съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна. За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното: Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това. Посоченият довод за възможността на Ч. за намиране на работа като охранител е неоснователен. Целта, както съдът посочи не е гражданска, а служебна, поради което и редът за реализирането й не е този. По отношение на възражението за самоотбрана, същото е недоказано: Касационната инстанция споделя изводите на административния съд в насока недоказаност на твърденията на касатора, които при липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето към момента на подаване на заявлението, имат характер единствено на въведени от заявителя твърдения и възражения, и то на съдебна фаза. Обосновано решаващият състав е приел, че в производството не се доказват основанията по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за основателни причини за самоотбрана с оглед на наличие на реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя. Основателно е отбелязано, че предвид чл. 6 от ЗОБВВПИ законодателят е разграничил по предназначение и технически характеристики огнестрелните оръжия за служебни и за граждански цели и предвид чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ е посочено, че претенциите на жалбоподателя с оглед работата му и нуждата от разрешително за огнестрелно оръжие следва да се осъществи по друг нормативно установен ред. Следователно, Административен съд гр. Благоевград правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила. Наведените в касационната жалба възражения за многобройни сигнали до тел. 112 са неоснователни като недоказани. Тежестта да докаже същите е върху жалбоподателя, като първоинстанционният съд правилно е разпределил същата. Предвид гореизложеното, касационната жалба като неоснователна, следва да се отхвърли. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд