Решение № 9031 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2014 г.

Решение № 9031 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Твърдица против решение № 113/28.10.2014 г. по адм. дело № 164/2014 г. на Административен съд Сливен, в частта в която е отменена негова заповед № П-7/6.06.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Методи Симеонов Методиев против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответната страна - Методи Симеонов Методиев оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд, в оспорената от касатора част, да бъде оставено в сила. От своя страна, с частна жалба, оспорва решението в частта в която са оставени без разглеждане исканията му за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа; за поправка в служебната книжка със заличаване на прекратяване на служебното правоотношение и искане за възстановяване на ранга преди прекратяване на служебното правоотношение и е прекратено производството по делото в тази част. Желае отмяна на решението в прекратителната му част и връщане на делото на първоинстанционния съд, с указания за отделяне производството по тези искания в отделно производство. Страните взаимно си оспорват жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № П-7/6.06.2014 г. на кмета на Община Твърдица, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Методи Симеонов Методиев - директор Дирекция "Общински дейности и образование" в Общинска администрация Твърдица е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че доказателствата по делото не установяват безспорно извършване на нарушение на служебните задължения от страна на държавния служител. Решението на Административен съд Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, в сроковете, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от закона (наказанието е наложено след като служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените обяснения). При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи 3. неспазване кръга на служебните правомощия; - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от закона, както и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - т. 5 от с. закон. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят заема длъжността директор Дирекция "Общински дейности и образование" в Общинска администрация Твърдица. От изложените в заповедта мотиви става ясно, че водена от жалбоподателя кореспонденция от служебния компютър и в работно време е възприета като нарушение на Раздел VIII т. 7 и раздел IХ от Длъжностната характеристика на същия, чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на Общинска администрация Твърдица и чл. чл. 21, ал. ал. 1 и 2, 22, 23 и 25 от Закона за държавния служител. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че като дисциплинарни нарушения от фактическа страна са възприети действия на Методиев, изразяващи се във водене на кореспонденция извън вменената като задължение, без запознаване на ръководството в лицето на Кмета на Общината с проектите на писма и с организации извън общинската администрация, както и без да е надлежно натоварен със заповед за това. въз основа на дадените обяснения от служителя и представените писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза за първоинстанционния съд е станало ясно, че се касае за писмата: 1/ Сигнал до МТСП и Хелзинкски комитет относно случаи на злоупотреби с домуващи - лица с умствена изостаналост в ДВПР и ДВУИ гр. Твърдица, използвани за прокопаване на канализация, изграждане на заслон, гасене на пожари, както и прояви на физическо и сексуално насилие спрямо такива лица в дома; 2/ Сигнал до ДАНС относно организирането и провеждането на обществени поръчки с пари от ЕС в Община Твърдица, с информация за спечелени през 2012 г. проекти за асфалтиране на участъци от път, подмяна на улично осветление, изграждане на спортни съоръжения, канализация и пречиствателна станция в гр. Твърдица, с изразено мнение на автора на сигнала, че процедурите и разработването на документацията са от едни и същи фирми, с които поддържа контакт заместник - кметът К., с молба за проверка; 3/ Протокол за предаване на снимки и видеозаписи, адресиран до Окръжен следствен отдел - Сливен по сл. д. № 97а/2012 г., описани като направени от М. в качеството му на общински съветник и показващи допуснати нарушения /злоупотреби/ при изграждането на различни участъци от канализацията на гр. Твърдица. Също така съда приема, че тази кореспонденция е станала достояние на Кмета на Община Твърдица посредством инсталирана на служебния компютър на ответника по касация програма за проследяване на данните. Сочи се, че органа по назначаването е възприел същата като дисциплинарно провинение, изразяващо се в нарушение на р. VIII т. 7 и р. IХ т. 2 от Длъжностната характеристика на служителя, чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на ОА - Твърдица и чл. чл. 21, ал. ал. 1 и 2, 22, 23 и 25 от Закона за държавния служител. Констатирано е от първоинстанционния съд, въз основа на приложена длъжностна характеристика, подписана от Методиев на 5.04.2012 г., че р. VIII т. 7 изисква всички подготвени от служителя документи да се съгласуват с ръководството на общината; а р. IХ т. 2 ограничава връзките и взаимоотношенията с представители на други организации да се осъществяват само при конкретни поводи и възложени със заповед задачи. Анализирайки съдържанието на описаните сигнали и протокол, съда достига до решаващия си извод- не се касае за разпространяване на информация до външни за общината организации, а за сезиране на държавни институции, в чиято компетентност е извършването на проверки по изнесените данни за евентуални, твърдени злоупотреби, респ. престъпни деяния. Естеството на тази кореспонденция не е служебно и същата, обективирана в сигнали не попада в кръга на описаните в длъжностната характеристика на служителя документи, а адресатите на същата не са организации /с изключение на БХК/, а държавни институции с конкретни законови правомощия. Обобщавайки първоинстанционния съд приема, че със съставянето на кореспонденцията служителят не е нарушил разпореденото в длъжностната му характеристика досежно служебните задължения, отговорности и ограничения. Касаело се не само за израз на гражданска позиция от страна на жалбоподателя, но и за проявление на вмененото с чл. 22 от ЗДСл задължение като държавен служител - да подпомага и съдейства на органите на държавна власт при осъществяване на техните правомощия. По изложените съображения, АС - Сливен намерил уволнението на Методиев за незаконосъобразно и отменил заповедта. Принципно, спор между страните по фактите няма. Несъгласието между тях е дали поведението на Михайлов е укоримо с оглед правилата на Етичния кодекс и излязъл ли е същия с действията си извън кръга на служебните правомощия. И настоящата съдебна инстанция приема, че за сигнализирането за нередности в администрацията е право на всеки гражданин и същото не може да се разглежда като нелоялно отношение към администрацията. Не може да бъде споделен касационният довод, че по силата на длъжностната си характеристика Михайлов е бил длъжен да запознава и съгласува йерархично с кмета на Общината отправяните до държавните институции сигнали за нередности. Както правилно приема АС - Сливен, гражданската позиция на Михайлов, макар и осъществена в рамките на работното време и на работното му място, нито се твърди, нито се установява да е повлиял негативно на изпълнение на служебните му задължения. Ето защо, като е приел, че не е установено по несъмнен начин на вменените във вина на държавния служител нарушения; липсата на мотиви на органа за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, с оглед критериите на чл. 91 ЗДСл - правилно АС - Сливен е отменил оспорената пред него заповед като незаконосъобразна. По отношение на частната жалба. Съда намира същата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и в частта, в която са оставени без разглеждане исканията на Михайлов за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа; за поправка в служебната книжка със заличаване на прекратяване на служебното правоотношение и искане за възстановяване на ранга преди прекратяване на служебното правоотношение и е прекратено производството по делото в тази част. Искът за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е бил предявен преждевременно, и макар съда да не е постановил отделянето му за разглеждане в друго производство след влизане в сила на окончателното съдебно решение по спора за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а да го е прекратил като недопустим, то последното не е пречка за последващото му предявяване Изложеното налага извода, че решението на Административен съд Сливен е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,