Решение № 8626 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2015 г.

Решение № 8626 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Диана Милкова Тодорова за отмяна на решение № 2480 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3001/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 4165/13.06.2013 г. издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив и на решение № 392 от 14.01.2015 г. постановено по адм. д. № 480/2014 г. - на осмо отделение на Върховния административен съд. Представя като ново доказателство решение № РО-111 от 18.02.2015 г. на директора на Териториално поделение - НОИ - София-град. Моли, на основание чл. 239, т. 1 и т 3 от АПК, решението да бъде отменено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане. С писмено становище е представено Решение № РО-395 от 10.06.2015 г. на директора на ТП - София-град и искане да се уважи искането за отмяна като се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява, в писмено становище приложено по делото поддържа доводи за неоснователност на искането за отмяна. Счита, че не са налице сочените основания по чл. 239, т. 1 и 3 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 2480 от 15.11.2013 г. на Административен съд - Пловдив, чиято отмяна се иска, влязло в сила на 14.01.2015 г. жалбата на молителката Диана Тодорова против Акт за прихващане или възстановяване № 4165 от 13.06.2013 г. издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, е отхвърлена. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй възраженията и за липсата на редовно връчване на разпореждане № РВ-ПОВН-326 от 30.11.2011 г. са приети за неоснователни. Твърдението на молителката, че не е получавала разпореждане и доводите й, че адресът е посочен л. 44 от делото не са приети от съда за основателни. С решение № 329 от 14.01.2015 г. постановено по дело № 480/2014 г. на осмо отделение на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Съдът е приел, че към момента на постановяване на разпореждането липсват данни то да е било обжалвано. Като ново доказателство по делото се представя Решение № РО-111 от 18.02.2015 г. на директора на Териториално поделение - София-град, с което е приета за основателна жалбата на Диана Тодорова относно нередовното връчване на Разпореждане № РВ-ПВОН-326 от 30.11.2011 г. Представено е и Решение на директора на Териториално поделение - София-град № РО 395 от 10.06.2015 г., с което е постановена частична отмяна на разпореждане № РВ-ПОВН от 30.11.2011 г., което пък е послужило, като основание за извършеното прихващане. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна съобразно посоченото в нея основание, констатира следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се дължи на несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброени причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснати от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна немогат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай представените два броя решения безспорно са от значение за правилното решение на делото. Видно от приложените дела молителката е твърдяла в хода на процеса, че е налице нередовно връчване на разпореждане № 326 от 30.11.2011 г. на Столично управление "СО" послужило, като основание за издаване на оспорения АПВ № 4165 от 13.06.2013 г. От друга страна разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая се поддържа наличието на третата хипотеза, видно от представеното Решение № РО-395 от 10.06.2015 г. на директора на Териториално поделение - НОИ - София-град, за частична отмяна на разпореждане РВ-ПОВН от 30.11.2011 г. Безспорно производството по отмяна, както се посочи по-горе в мотивите не е средство за поправяне на проявена от страната небрежност, но настоящият състав приема, че в случая молителката е представила доказателства обосноваващи отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Поради изложеното съдът приема, че представените решения представляват ново доказателство, установяващи нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК и предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание посочения текст са осъществени. Искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,