Решение № 15018 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2012 г.

Решение № 15018 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14420/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Азиз Мансур, гражданин на Афганистан, против Решение № 5092/24.09.2012 г. по адм. дело № 7664/2012 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 474/03.07.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява в съдебно заседание. Взима становище по жалбата с писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София - град е отхвърлена жалбата на Мохамед Азиз Мансур, против решение № 474/03.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. От първоинстанционния съд е използвана информация, съдържаща се в бележките на Службата на Върховния комисар на обединените нации за бежанците (ВКБООН), като там е отчетено, че молбите на гражданите на Афганистан за предоставяне на закрила, трябва да бъдат разглеждани на индивидуален принцип. Административен съд - София - град правилно е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че брака на жалбоподателя, без съгласието на бащата на съпругата му не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Не са налице доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на искането на жалбоподателя и при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, не са налице спрямо жалбоподателя. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,