Решение № 1736 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2008 г.

Решение № 1736 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Стоян Димитров Димитров е подадена против решение № 776 от 30.05.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХIII състав по адм. д. № 754/2007 г. Втората касационна жалба против горепосоченото решение е от Бинка Георгиева Гьочлиева и Георги Петров Гьочлиев. С двете касационни жалби, в съдебно заседание чрез упълномощени адвокати Стефанов и Георгиев и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът неправилно е преценил, че спорните разлики в площите над 600 кв. м., предоставени на ползвателите, следва да се запишат в регистъра към ПНИ на бившите собственици, без да са налице законовите условия за това. Касаторите твърдят, че съдът не се е съобразил с доказателствата за разпоредителните сделки със съседните на процесните имоти, извършени от бившите собственици и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение в частта, относно имоти № 197 и № 206 по одобрения план на новообразуваните имоти. Ответникът- областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационните жалби. Ответниците - Лилия Иванова Мишева Бейкър, Величка Иванова Райчева и Румен Иванов Мишев в писмено становище, представено чрез упълномощен адв. Р. Димитров заявяват мнение за неоснователност на касационната жалба относно имот № 206, а за имот № 197 считат, че следва да се съобрази представения нотариален акт за замяна и факта, че Румен Иванов Мишев не е вече собственик на имот със стар номер № 1385. Заинтересованите страни - Марийка Тодорова Аенска, Иван Димитров Аенски и Десислава Димитрова Аенска не заявяват мнение по касационните жалби. Заинтересованата страна Здравко Петров Гючлиев чрез упълномощен адв. Ем. Георгиев изразява становище за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, поради липса на пороци в съдебния акт досежно приетата незаконосъобразност на оспорената заповед в частта за имоти № 197 и № 206. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, съобразно определение № 10206 от 8.10.2008 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11236/2008 г. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 776 от 30.05.2008 г. е отменена заповед № РД - 06 - 7706 - 321 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти на селищно образувание в м. "Ваялар", землище Варна относно имоти № 197 и № 206, а относно имот № 199 жалбата е отхвърлена. Преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. По отношение новообразуван имот № 199 не е постъпила касационна жалба и решението е влязло в сила в тази част. За да отмени процесната заповед относно новообразуван имот № 197 Административният съд - Варна е приел, че лицата, записани като собственици в регистъра към ПНИ - Бинка Георгиева Гьочлиева, Здравко Петров Гючлиев и Георги Петров Гьочлиев, наследници на Петър Гьочелиев не се легитимират като такива, защото не са представили доказателства относно трансформиране на предоставено право на ползване в право на собственост. Оттук първоинстанционният съд е извел извод, че целият имот № 197 с площ 846 кв. м. следва да се запише в регистъра към ПНИ на името на бившите собственици на имота с възстановено право на собственост. По отношение на новообразуван имот № 206 в мотивите на обжалваното решение е преценено, че за разликата от 102 кв. м. над 600 кв. м. е налице техническа възможност за присъединяване към съседния новообразуван имот № 207, собственост на Румен Иванов Мишев. Ето защо Административният съд - Варна е отменил оспорената заповед и в частта досежно имот № 206 и е върнал преписката в тази част на Администартивния орган със задължително указание за отделяне на спорната част с площ 102 кв. м. от имот № 206 и присъединяването й към имот № 207 със записване в регистъра към ПНИ на името на Румен Мишев. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, тъй като то не съответства на събраните доказателства и на установената фактическа и правна обстановка. Това е така, защото относно новообразуван имот № 206 е безспорно установено чрез представената административна преписка и приетата съдебно- техническа експертиза, че цялата площ на имота възлиза на 702 кв. м. и 600 кв. м. от него са придобити от ползвателя Стоян Димитров с преобразувано право на ползване в право на собственост. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че разликата, представляваща спорната част от 102 кв. м., не отговаря на императивното условие на нормата на § 4з, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изисква разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя да се възстанови на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по- малки от 250 кв. Следователно за да се възстанови на бившите собственици, а не на ползвателите, разликата трябва да възлиза на 250 кв. м., а в конкретния случай тя е само 102 кв. м. За да прецени, че спорната част може да се присъедини към съседния новообразуван имот № 207 първоинстанционния съд е приел, че той е собственост на един от жалбоподателите по адм. д. № 754/2007 г. - Румен Иванов Мишев. Този извод на съда се опровергава от приетия като доказателство в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК, нотариален акт № 72, том I, рег. № 700, д. № 45 от 2004 г., от който е видно, че имот № 1385 с площ 1000 кв. м. е заменен от Румен Иванов Мишев срещу получаване на друг недвижим имот - апартамент в гр. Варна. От приетата съдебно- техническа експертиза и приложените към нея скици № 2 и № 3 се установява, че имот № 1385 е идентичен с новообразуван имот № 207, което означава, че към датата на издаване на процесната заповед на областния управител и към настоящия момент горепосоченият имот не е собственост на Румен Иванов Мишев, поради което към него не може да се присъедини спорната част от съседния имот № 206, която е по- малка от изискуемите 250 кв. м. Следва да се има предвид, че още в съдебно заседание, проведено на 16.05.2008 г. процесуалният представител на жалбоподателите по адм. д. № 754/2007 г. е заявил изрично, че не поддържа жалбата по отношение на ползвателя Стоян Димитров, тъй като Румен Иванов Мишев е продал имота си на трето лице. В този смисъл е и представеното писмено становище на горепосочения упълномощен адвокат в касационното производство. Следователно касационната жалба, подадена от Стоян Димитров Димитров по отношение новообразуван имот № 206 в м. "Ваялар", землище Варна, е основателна и следва да бъде уважена, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение в тази част като неправилно. Спорът следва да се реши по същество с отхвърляне на жалбата на Лилия Иванова Мишева Бейкър, Величка Иванова Райчева и Румен Иванов Мишев досежно новообразуван имот № 206. По отношение на новообразуван имот № 197 Административният съд - Варна е отменил процесната заповед на областния управител относно цялата площ на този имот - 846 кв. м., защото е приел, че ползвателя Петър Василев Гьочлиев не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост по предвидения за това ред в ЗСПЗЗ. Решаващият съдебен състав не възприема това становище, защото то се опровергава от приетия като доказателство нотариален акт № 110, том IХ, д. 14386/1993 г., съставен на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който е признато право на собственост на Петър Василев Гьочлиев на недвижим имот - място от 600 кв. м., като в акта са описани оценителен протокол № 587/1993 г. и удостоверение за заплащане на цената и базисна оценка. Оттук следва изводът, че касаторите Бинка Георгиева Гьочлиева и Георги Петров Гьочлие като наследници на Петър Василев Гьочлиев са надлежно легитимирани като собственици на 600 кв. м. и спорът между страните е относно разликата от 246 кв. м. От значение е обстоятелството, че в жалбата, по която е образувано първоинстанционното д. претенциите на жалбоподателите са само относно разликите в площите, надхвърлящи заплатените части от 600 кв. м. В първото по делото заседание, при отделяне спорното от безспорното в процеса, упълномощените адвокати Димитров и Стефанов са заявили, че пред Районен съд - Варна са образувани отделни дела по спор за собственост относно визираните 600 кв. м., поради което пред административния съд претенцията е за обособяване в отделен имот, образуван от разликите над ползваните 600 кв. м., който да се запише на бившите собственици Лилия Иванова Мишева Бейкър, Величка Иванова Райчева и Румен Иванов Мишев. Настоящият съдебен състав констатира, че в тази част обжалваното съдебно решение не съответства на приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, според която от процесната разлика от 246 кв. м. не може да се образува нов имот за бившия собственик, защото съобразно изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, площта е по- малка от 250 кв. м. Вещото лице се е произнесъл, че горепосочената разлика не може да се присъедини към съседния новообразуван имот № 209, защото същият вече е продаден от Величка Иванова Мишева с нотариален акт № 133 от 1992 г. на лицето Атанас Димитров Атанасов, който е новият собственик на НИ № 209. При тези данни първоинстанционният съд е следвало да изиска визирания нотариален акт за да се приеме като доказателство и чрез него да се установи към кой момент е осъществена сделката и дали за цялата площ е продажбата. Освен това Административният съд - Варна е трябвало да изследва въпроса дали има друг съседен имот на спорния НИ № 197, който да е възстановен на бившите собственици и към настоящия момент още да е тяхна собственост, към който евентуално да може да се присъедини процесната разлика от 246 кв. м. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е опорочено и в частта относно новообразуван имот № 197, като постановено в нарушение на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Атакуваното решение в описаната част следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав съобразно дадените указания. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение