Решение № 5455 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2012 г.

Решение № 5455 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 71 във връзка с чл. 61, ал. 5 от Закона за водите (ЗВ). Образувано е по жалба на "Родопско екологично стопанство" ООД - гр. Сърница, ул. "Беглика" № 7, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК 201511131, представлявано от управителя Сергей Иванов Лазаров, срещу решение № 63 от 01.03.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Изложени са доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, като е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), и е необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна с изложени съображения в писмена защита. Върховният административен съд - III отделение, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна с посочена активна легитимация като юридическо лице (л. 85 от делото) и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 АПК (л. 24 от делото за връчено обжалваното решение на 21.03.2013 г.), поради което е процесуално допустима за разглеждане. В съответствие с предмета на съдебната проверка на оспорения административен акт, очертан в разпоредбата на чл. 168 АПК, и след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт е започнало по искане на жалбоподателя с негово заявление до министъра на околната среда и водите вх. № ПВ-50 от 06.02.2012 г., с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 ЗВ е поискано да бъде открита процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект - акватория от язовир "Доспат", с цел аквакултури и свързаните с тях дейности по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). В заявлението си жалбоподателят изрично е посочил цел на ползване - отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки). Министърът на околната среда и водите като компетентен административен орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗВ е издал оспореното административно решение № 63 от 01.03.2012 г., с което на основание чл. 68, т. 3а във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 2 и 4 ЗВ е отказано издаването на исканото разрешително за ползване на воден обект - акватория от язовир "Доспат". Отказът е мотивиран със съображенията, че възможната производствена площ за изграждане на съоръжения за аквакултури от яз. "Доспат" е предоставена към момента за ползване чрез издадени индивидуални административни актове на четири юридически лица ползватели, поради което липсва възможна производствена площ за допълнително изграждане на съоръжения за аквакултури, тъй като приетият в размер на 1000 тона годишно лимит на производство на съответната аквакултура в язовира е достигнат. Изложени са също съображения, че с реализиране на поисканото разрешение ще се нарушат придобити вече права, тъй като ще се наруши допустимото количество риба, което може да се отглежда в садки в яз. "Доспат" без опасности и рискове както за самото производство, така и за водната екосистема от 1000 тона годишно лимит на производство на съответната аквакултура в язовира. Относно изложените си съображения административният орган се е позовал на извършената от него на основание чл. 62, ал. 1 и 6 от ЗВ преценка и на писменото становище на Института по рибарство и аквакултури - Пловдив, с изх. № 17 от 31.01.2005 г., потвърдено и в писмо с изх. № 117 от 28.09.2011 г. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, посочен в чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗВ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата за издаването му, регламентирана в разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и чл. 62 и 68 от ЗВ. Във връзка с подаденото заявление от жалбоподателя с вх. № 50 от 06.02.2012 г. административният орган е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗВ, като след извършена проверка за съответствие на съдържанието на заявлението и приложените към него документи е извършил преценка по същество на искането с оглед същото да отговаря на изискванията, изчерпателно изброени в чл. 62, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗВ. Видно от приложената към административната преписка документация, административният орган е извършил предвидената в чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗВ преценка по искането на жалбоподателя, която е отрицателна и е в писмена форма - съгласно изискванията на чл. 62, ал. 6 от ЗВ. Съгласно същата разпоредба тя е неразделна част от документацията, въз основа на която е постановен отказът за издаване на разрешително (л. 20 от делото). Следователно административният орган е спазил процедурата, предвидена в чл. 61 и 62 ЗВ. Административният орган също така е изложил фактически и правни основания (мотиви) в издадения от него административен акт, които мотиви съответстват на изложените от него в писмената му преценка. Разпоредбата на чл. 68 ЗВ регламентира конкретно изброените в т. 1 - 9 на разпоредбата условия, при наличието на които административният орган отказва издаването на разрешително. Тази разпоредба има императивен характер и административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови отказ за издаване на разрешително, ако е констатирал наличие на някое от условията, посочени в чл. 68, т. 1 - 9 от ЗВ. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимия материален закон. Административният орган при извършената от него преценка на отправеното искане за разрешително по реда на чл. 62 ЗВ е констатирал наличието на основанието за отказ, предвидено в императивната разпоредба на чл. 68, т. 3а от ЗВ - "установена невъзможност за задоволяване на искането". Видно от извършената преценка, към момента на издаването на обжалваното решение са издадени 4 бр. разрешителни за ползване с цел аквакултури и свързаните с тях дейности на язовир "Доспат" и приложени към административната преписка: № 02460009/11.07.2008 г., № 02460034/10.07.2009 г., № 02460023/13.07.2009 г. и № 02460021/30.09.2009 г. (л. 92 - 124 от делото). Видно от разрешителните, със същите са предоставени права за ползване в размер на 1550 дка, която площ е в рамките на определената със заповед № 410 от 23.10.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). При сумиране на разрешения лимит на производство по разрешителните се констатира, че същият е достигнат. Проектът за дейността на жалбоподателя, по повод на който е издадено обжалваното решение, предвижда ползване общо на 150 дка от акваторията на язовира, от които производствена площ - 2,4 дка, и лимит на производство до 150 тона годишно (стр. 5, т. 3 от приложеното към заявлението инвестиционно намерение). Министърът на околната среда и водите е констатирал невъзможност за задоволяване на искането на заявителя, тъй като приетият в размер на 1000 тона годишно лимит на производство на съответната аквакултура е достигнат и производствената площ е предоставена за ползване чрез издадените преди това 4 бр. разрешителни. При извършване на преценката си за наличие на основанието за отказ, предвидено в чл. 68, т. 3а от ЗВ - установена невъзможност за задоволяване на искането, административният орган се е съобразил със становище на Института по рибарство и аквакултури (ИРА) - Пловдив, с изх. № 17 от 31.01.2005 г., потвърдено с писмо изх. № 117 от 28.09.2011 г. и писмо изх. № 15 от 22.01.2013 г. (л. 13, 125 и 126). Изрично е посочено, че информацията е актуална и следва да намира приложение в провежданите в МОСВ процедури за издаване на разрешителни за ползване на повърхностен воден обект с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. В тази насока е неоснователен доводът в жалбата, че е нарушен материалният закон, тъй като няма издадена наредба за условията и реда за определяне на лимити за обема производство в обектите за аквакултури по чл. 25, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите. Предвид наличието на празнота в нормативната уредба, в оспорения административен акт административният орган законосъобразно се е позовал на становището на Института по рибарство и аквакултури - Пловдив, който е единственият в страната с научна, приложна и обслужваща дейност в областта на рибовъдството в сладководни водоеми. С оглед така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Жалбоподателят следва да заплати на МОСВ направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,