Решение № 181 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1662/2014 г.

Решение № 181 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1662/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на Т., [населено място] срещу въззивно решение № 308 от 14.02.2014 г. по в. гр. д. № 3389/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2823 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 4975/2013 г. на Пловдивски районен съд, ХII г. състав в частта, с която по иск на Трудово-производителна кооперация на инвалиди "П. май", [населено място] с правно основание чл. 58 ЗК е отменено решението по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на Окръжен съюз на Т., [населено място], проведено на 15.06.2012 г. за освобождаване на ищеца от членство в ответния съюз. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. С определение № 484 от 19.08.2015 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос императивен или диспозитивен е характерът на нормата на чл. 7, ал. 2 ЗК, с която се дава право на членовете на дадена кооперация да членуват и в други кооперации и недействителна ли е поради противоречието й със закона разпоредба в устава на кооперацията /съюза/, която не допуска едновременното участие на техни членове в други сродни и национални структури", като е счетено, че по този въпрос е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът Т. на инвалиди "П. май", [населено място] оспорва касационната жалба в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор и в писмените си бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Т. на инвалиди "П. май", [населено място] иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на приетото на 15.06.2012 г. от ОС на ответния Окръжен съюз на Т., [населено място] решение, с което е освободена от членството си поради нарушаване на чл. 9, ал. 2 от Устава, според която членовете на ОС на Т. нямат право да бъдат членове на сродни регионални и национални структури. Материалната незаконосъобразност на оспореното решение е обоснована с нищожността на чл. 9, ал. 2 от Устава, приет с изменението му от 14.07.2011 г. като противоречащ на Закона за кооперациите, както и че прекратяването на членството му е извършено в нарушение на изчерпателно предвидените в чл. 12 ЗК основания. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, въззивният съд споделил направените с него правни изводи, че ищецът не е допуснал нарушение на Устава, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 противоречи на друга норма от ЗК - чл. 7, ал. 2, според която едно лице може да членува в повече от една кооперация. Изложено е, че след като законът дава възможност на един правен субект да членува в повече от една кооперация, то е недопустимо в устав на кооперация да бъдат задължавани настоящи или бъдещи членове да се лишат от тази законова възможност. Счетено е, тъй като именно нарушаването й е послужило като основание за освобождаването на ищеца като негов чл. поради едновременното му членство в Националния съюз на Т. - София, то това решение е незаконосъобразно и правилно е било отменено от първоинстанционния съд. Касационната жалба е основателна. Неправилно и двете съдебни инстанции са приели за недопустимо чрез устава принудително да бъде забранявано на членовете на дадена кооперация да членуват паралелно и в друга такава правноорганизационна форма, след като законът им дава това право - чл. 7, ал. 2 ЗК. С оглед на правно-логическото й съдържание, тази норма следва да се квалифицира като оправомощаваща, доколкото с нея е дадена възможност на правния субект да членува в повече от една кооперация, но дали това поведение ще бъде упражнено от него зависи от собствения му интерес. От това следва, че посочената норма няма императивен характер и поради свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), няма пречка тя да бъде дерогирана чрез въвеждане на ограничения в отклонение от установеното с нея субективно право на лицата, членуващи в кооперацията. Доколкото уставът представлява многостранен договор и отразява волята на член-кооператорите, с приемането на тази уставна клауза тя става задължителна за всеки един от тях - чл. 10, ал. 1 ЗК. По изложените съображения отговорът на поставения правен въпрос, който се дава от състава на ВКС е в следния смисъл: Нормата на чл. 7, ал. 2 ЗК е оправомощаваща, а не императивна и няма пречка тя да бъде дерогирана чрез приемане на уставна клауза, ограничаваща правото на членуване в повече от една кооперация. При така приетият отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от него, поради което се явяват основателни направените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от него решение. Ето защо то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго от ВКС, с което предявеният иск по чл. 58 ЗК за отмяна на атакуваното решение на ОС на Окръжен съюз на Т., [населено място] от 15.06.2012 г. за освобождаването на ищеца от членство в ответния съюз на Т. да се отхвърли като неоснователен. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение