Решение № 9957 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 900/2013 г.

Решение № 9957 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 900/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "Топлофикация Бургас" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. "Лозово", Северна промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор Вальо Дучев, против решение № Ц-68/21.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частта му по т. 4, с която считано от 01.01.2013 г. са изменени пределните цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, конкретно за "Топлофикация Бургас" ЕАД. С жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Претендира се отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган със съответни задължителни указания, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовка Велчева, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за частична основателност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата, подадена срещу т. 4 от решението, за допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на ДКЕВР, в частта му засягаща права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С т. 4 от решение № Ц-68/21.12.2012 г. на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 4 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и чл. 19д от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, считано от 01.01.2013 г. утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за "Топлофикация Бургас" ЕАД, както следва: 1. преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 231,34 лв./МВтч, в това число - индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 156.34 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ - 75.00 лв./МВтч; 2. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 57,93 лв/МВтч. Утвърдени са и ценообразуващи елементи, по-конкретно необходими годишни приходи в размер на 36 539 хил. лв, прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство от 122 032 МВтч и прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител гореща вода от 143 408 МВтч. В мотивите на акта е посочено, че изменението се извършва в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа. Административният орган приема, че са налице предпоставките за изменение на цените, определени на дружеството при прилагане на метода на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", при който от значение е наличието на ново обстоятелство - в случая изменението на цената на природния газ с решение № 66/20.12.2012 г. на ДКЕВР, обуславящо изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на дружеството. Така цените на енергията на дружествата от сектор "Топлоенергетика", сред които и жалбоподателя, са изменени с оспореното решение - преизчислени с оглед по-ниската цена на природния газ /656.47 лв./кнм3/, която води до намаляване на разходите им за гориво, предвид разликата й с прогнозната цена на гориво, съобразена при издаване на решение № Ц-16/28.06.2012 г. на ДКЕВР. Отбелязано е, че по-ниската цена на природния газ води до съществено изменение на необходимите годишни приходи на дружеството, като ценообразуващ елемент. Природният газ има голям относителен дял в общия размер на разходите на дружеството, работещо с гориво природен газ, поради което и намалението на цената му влияе върху финансовото състояние на предприятието. В този смисъл, намалението на цените на произвежданата енергия, според ДКЕВР осигурява утвърдената възвръщаемост и равнопоставеността между интересите на потребителите и енергийните дружества. На 13.12.2012 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е приет доклад вх. № Е-Дк-837/13.12.2012 г. на директорите на Дирекции "Регулиране и контрол-Електроенергетика и Топлоенергетика" /"РК-ЕТ"/, "Икономически анализи и регулаторен одит" /"ИАРО"/ и "Правна", относно изменение на цените на топлинната енергия и електрическата енергия от комбинирано производство на дружествата от сектор "Топлоенергетика", работещи с основно гориво природен газ. Докладът е публикуван на официалната интернет страница на ДКЕВР и за обсъждането му съгласно изискването по чл. 13, ал. 3, т. 2 ЗЕ, е насрочено открито заседание, за участие в което са поканени лицата, представляващи дружествата в сектор "Топлоенергетика" или упълномощени от тях представители. Заседанието е проведено на 20.12.2012 г., при участието и на изпълнителния директор на "Топлофикация Бургас" ЕАД, като са разгледани постъпилите възражения, включително това, подадено от последното дружество с писмо вх. № Е-14-13-28/20.12.2012 г. На 21.12.2012 г. е постановено оспореното решение № Ц-68 от същата дата. Между страните липсва спор и от данните по делото се установява, че в резултат извършен през първата половина на 2012 г. регулаторен преглед на топлоенергийните предприятия, с решение № Ц-16/28.06.2012 г. са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, като считано от 01.07.2012 г. конкретно за "Топлофикация Бургас" ЕАД, са определени преференциална цена на електрическа енергия без ДДС от 250.26 лв./МВтч /в това число индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 170.26 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ - 80.00 лв./МВтч/, и еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС от 65.08 лв/МВтч, при утвърдени необходими годишни приходи на дружеството в размер на 39 872 хил. лв /намалени с процесното решение до размера от 36 539 хил. лв/ и съответно - прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 122 032 МВтч и прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 143 408 МВтч, /които прогнозни количества не са променени с решение № Ц-68/2012 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 4/. По данни от заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, намаляването на цената на природния газ от 733.23 лв./1000м3 /размер, съобразен при постановяване на решение № Ц-16/28.06.2012 г./, на 656.47 лв./1000м3, рефлектира върху променливите разходи на дружеството за гориво природен газ за комбинирано производство, а оттам и върху необходимия му оборотен капитал. При непроменен търговски цикъл от седемнадесет дни, това променя стойността на регулаторната база на активите, респективно - намира отражение във възвръщаемостта на капитала при непроменена средно-претеглена норма на възвръщаемост. Ефектът са по-ниска индивидуална цена на електрическата енергия и по-ниски индивидуални разходи за производството на единица топлинна енергия и необходими приходи от топлинна енергия. Намаляването на добавката в преференциалната цена на електрическата енергия от 80.00 лв./МВтч, на 75.00 лв./МВтч, ведно с намаляването на индивидуалната цена на електрическата енергия, води до намаляване на приходите от такава енергия. Тъй като това намаление принципно е по-малко от спада на разходите за топлинна енергия, едва след намалението и на добавката, необходимите приходи от топлинна енергия също намаляват в сравнение с тези, включени в цените, определени с решение № Ц-16/2012 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2012 г., ефектът от което намаление са по-ниската производствена цена на топлинната енергия и по-ниски технологични разходи в преноса. При непроменени разходи и възвръщаемост в преноса на топлинна енергия, спада и еднокомпонентната цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода. Според вещото лице, ненамаляването на добавката с 5.00 лв./МВтч, в случая с "Топлофикация Бургас" ЕАД би наложило по-голямо намаление на цената на топлинната енергия с 4.25 лв./МВтч, /която наместо определената с атакувания акт цена от 57.93 лв./МВтч би следвало да е 53.68 лв./МВтч/, за сметка на преференциалната цена на електрическата енергия на дружеството, а оттам и за сметка на цената на електрическата енергия за потребителите. При определяне на добавките по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, в решението липсва изрично отразяване на възприетия от ДКЕВР критерий за разпределяне на производителите по групи, независимо, че намалението на добавката с 5.00 лв./МВтч е утвърдено за общо шест конкретно посочени дружества, сред които и жалбоподателя. В заключението изрично е подчертано наличието на икономическа логика при намаляване на разходите за производство вследствие по-ниската цена на основното гориво, да бъде намалена и добавката в преференциалните цени на електрическата енергия. Още повече, че определянето на добавката не цели получаване на по-висока норма на възвръщаемост на капитала или по-краткосрочно изплащане на направени инвестиции, а намаляване на цената на топлинната енергия така, че този продукт да е привлекателен и поносим за потребителите. Намаляването на нивото на добавката, рефлектира върху цената на топлинната енергия, като я намалява. В тази връзка са и дадените от вещото лице обяснения в открито съдебно заседание, че необходимите приходи от топлинна енергия, на база на които се определя цената на последната, възлизат на разликата между стойностите на общо необходимите приходи на дружеството и приходите му от елекрическа енергия. Според заключението, пределните цени на топлинната енергия и преференциалните цени на електрическата енергия в случая са изчислени в съответствие с механизма и електронния модел, въведени с Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение № 28/21.02.2012 г. на ДКЕВР, отразяващи изискванията, формулите и зависимостите съгласно НРЦТЕ и НРЦЕЕ. Единствените различни входящи данни, при изменението на цените на "Топлофикация Бургас" ЕАД при използвания електронен модел, са тези на цената на природния газ и размера на добавката на преференциалната цена на електрическата енергия. Вещото лице е дало положителен отговор на въпроса, налице ли са определени с атакуваното решение на ДКЕВР, един и същи размер добавки за дружества с различни технологии на комбинирано производство. Приетото за установено от фактическа страна, според настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, обосновава следните правни изводи: При постановяване на процесния акт на ДКЕВР, както и на настоящото съдебно решение са съобразени и цитирани, съответно приложимите редакции на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /понастоящем отм. по ДВ бр. 10/2014 г./ и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /отм. по ДВ бр. 38/2013 г./, отбелязани с абревиатури навсякъде по-долу. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, има правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители, както и тези, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители /чл. 30, ал. 1 ЗЕ/, а също и да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно НРЦЕЕ /чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. При изпълнението на регулаторните си правомощия ДКЕВР се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 ЗЕ, включително като осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Следователно, решение № Ц-68/21.12.2012 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30 и чл. 33 ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК: наименование на издателя, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания за постановяването му, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начин и срок на изпълнение, срока и начина на обжалване, и е подписано от председателя на колективния орган. Противно на оплакванията на жалбоподателя, оспореният акт съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Фактически и правни основания за издаването му се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения, обективиращи допълнителни съображения, обосноваващи възприетите от комисията изменения на цените. Решението на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Според чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за разпределението на топлинната и електрическа енергия, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава Трета ЗЕ и съответно приложимите наредби за регулиране на цените на топлинната и електрическа енергия, издадени на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране, правилата за образуване или определяне на цените и изменението им, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложения и утвърждаване на цените на топлинната и на електрическата енергия от комбинирано производство, се определят по реда на отменените понастоящем, но действали към момента на постановяване на обжалваното решение, НРЦТЕ и НРЦЕЕ. За целите на ценообразуването са издадени и действащите към горепосочения момент, Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" (отм.), приети с протоколно решение № 28/21.02.2012 г. по т. 2 на ДКЕВР, по които е въведен електронен модел, съдържащ формули и зависимости за изчисляване на цените на топлинната и електрическата енергия. При постановяването на атакуваното решение са съобразени всички приложими процесуални правила, на глава Трета ЗЕ, съответно на НРЦТЕ и НРЦЕЕ. Процесното решение е издадено в хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦТЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦЕЕ, в които в случаите на прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", по време на регулаторния период, цените на топлинната, респективно - на електрическата енергия, могат да бъдат изменяни при наличие на обстоятелства, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените и води до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. В тази връзка правилно е прието, че след като действащите цени на енергията на дружествата от сектор "Топлоенергетика", които използват за основно гориво и/или за разпалване, природен газ, са изчислени въз основа цена на природния газ, действала към момента на издаване на съответното решение, намалена с последващо решение № 66/20.12.2012 г. на ДКЕВР за първото тримесечие на 2013 г., до размера от 656.47 лв/knm3, то е налице обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено към момента на постановяване включително на решение № Ц-16/2012 г. за утвърждаване на цените на "Топлофикация Бургас" ЕАД в сила от 01.07.2012 г., и влече изменение на утвърдените за дружеството ценообразуващи елементи, както и на финансовото му състояние. Предвид наличието на законоустановените предпоставки за постановеното с обжалваната т. 4 на решение № Ц-68/2012 г. на ДКЕВР, изменение на цени, последното е издадено в съответствие с приложимия закон. Във връзка с поддържаните и в съдебното производство възражения на жалбоподателя, обективирани в писмо вх. № Е-14-13-28/20.12.2012 г., че с решение № Ц-16/20.06.2012 г. от ДКЕВР е утвърдено увеличение на реализираната от дружеството електрическа енергия, което води до намаляване на цената й, но не е взето предвид при процесното изменение на цените, следва да се отбележи, че с оспорената част от административния акт от 21.12.2012 г. не е утвърдена промяна на прогнозните количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, утвърдени с решение № Ц-16/2012 г. Липсва обективен нормативен критерий, по който да бъде съобразено и оплакването, че след като природният газ е само един от разходите за производството на дружеството, то намаляването на цената му следва да намери много по-малко отражение в утвърдените с обжалваното решение цени. Независимо, че добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ не се влияе пряко от цената на природния газ, участието й в механизма на определяне на цената на топлинната енергия изключва възможността да се приеме, че не е било налице основание за изменянето й от регулаторния орган. Доколкото е възразено срещу различния процент, с който са променени добавките за отделните дружества, следва да се отбележи, че в случая, по данни от атакувания акт и заключението на вещото лице, е възприет подход за еднакво намаляване на добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, за група производители /очевидно подбрани по критерия на чл. 19д, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ - вид на ползваното гориво/, в абсолютна стойност. Още при подробния анализ, осъществен по доклад вх. № Е-Дк-837/13.12.2012 г. на работната група, съставена от директорите на дирекции "РК-ЕТ", "ИАРО" и "Правна", е прието, че предвид изменението на обстоятелство, формиращо критерий по чл. 19д, ал. 2 НРЦЕЕ, с цел спазване на принципите за ценово регулиране по чл. 23 и чл. 31 ЗЕ за осигуряване на баланс на интересите на енергийните предприятия и потребителите, и на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и групите потребители и създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия, налага изменение и на добавките по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, с по 10 лв./МВтч на всички дружества /с изключение на "Топлофикация София" ЕАД, "ЕВН Топлофикация България" и "Юлико Евротрейд" ЕООД, за които е предложена корекция с 5 лв./МВтч/. Докладът, ведно с приложение № 1 към него, обективиращо включително предложените за "Топлофикация Бургас" ЕАД, преференциална цена на електрическа енергия от комбинирано производство от 226.34 лв./МВтч /в т. ч. индивидуална цена 156.34 лв./МВтч/ и цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода от 57,93 лв/МВтч, са приети без изменения на проведеното закрито заседание на комисията, за което е съставен протокол № 220/13.12.2012 г. В резултат проведеното на 20.12.2013 г., открито заседание на комисията /протокол № 225 от същата дата/, при съобразяване и обсъждане на направените от адресатите в писмен и устен вид възражения, сред които и тези на "Топлофикация Бургас" ЕАД, размерът на намалението на добавката му по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, е коригиран до 5 лв./МВтч, при което наместо до размера 70 лв./МВтч, утвърдената с решение № Ц-16/2012 г. на ДКЕВР добавка на дружеството по чл. 33, ал. 3 ЗЕ от 80 лв./МВтч, е намалена до 75 лв./МВтч. Така намалението е сведено до 6.5% /при първоначално предложено с доклада намаление от 12.5%, по което изпълнителният му директор е възразил, видно от отразеното по протокол № 225/2012 г./ - изравнено с намалението на добавките, определени на още пет дружества с атакуваното решение на ДКЕВР. В тази именно връзка по протокол № 227/21.12.2012 г., при приемането на решение № Ц-68, са изложени съображенията, че понижаването на разходите за гориво влече намаление на индивидуалните разходи за производство на електрическа енергия, което с оглед спазване на принципите на ценово регулиране налага съответна корекция на добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, при частично възприемане на направените от дружествата предложения за нейния размер. Следва да се има предвид, че в правомощията на комисията е да определи конкретния размер на добавката, при съобразяване с принципите за ценово регулиране. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическа и топлинна енергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона също са неоснователни. Водим от горното съдът приема, че не са налице основания за отмяната на административния акт в атакуваната част. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДКЕВР, сумата от 300 лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно действащата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение