Решение № 192 от 8.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 398/2016 г.

Решение № 192 от 8.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 398/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 3 предл. 2 и т. 5 предл. 2 от ЗМТА.

Образувано е по предявен от [фирма] Б. срещу [фирма] [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 25.01.2016 г. по арбитражно дело № 355/2013 г. на Арбитражния съд при БТПП. С решението ищецът е осъден да заплати в полза на едноличния търговец сумата 71 387,79 лв., представляваща 50% от цената на флексопечатна машина, дължима на основание т. 3.1.2 от анекс № 2/23.06.08 г. към договор за доставка на машини № ГР 05/25.09.07 г., ведно със законната лихва, сумата 23 943,51 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.06.2010 г. - 25.06.2013 г., както и разноски в размер на 7165,29 лв., като за разликата до предявените размери от 99 942 лв. и 56 166,54 лв. съответно исковете са отхвърлени. Предявеният от ответника по молбата за отмяна насрещен иск за връщане на сумата 42 832,68 лв., представляваща платен аванс по т. 3.1 от анекс № 2/23.06.08 г. към договор за доставка на машини № ГР 05/25.09.07 г., поради развалянето му, ведно със законната лихва, е отхвърлен с арбитражното решение като неоснователен.

Ищецът твърди, че са налице предпоставките за отмяна, предвидени в чл. 47, т. 3 предл. 2 и т. 5 предл. 2 от ЗМТА - решението противоречи на обществения ред на Република България и съдържа произнасяне по въпроси, извън предмета на спора. Във връзка с първото основание за отмяна ищецът твърди, че арбитражният съд е нарушил неговите основни права, гарантирани му от конституцията, несъблюдавайки принципните начала на правото - за справедлив съдебен процес; за защита и равенство на страните; за равнопоставеност на страните; за осигуряване състезателно начало; за законност. Като съображения в исковата молба са изложени твърденията, че АС:

1. не е кредитирал представения от него едностранно подписан протокол от 9.07.08 г., като същевременно не е взел предвид направеното от него оспорване на представения от другата страна едностранно подписан протокол от 7.07.08 г., приемайки в решението си, че последният не е оспорен от [фирма] и кредитирайки го при уважаването на иска;

2. не е обсъдил констативния нотариален протокол от 13.10.09 г., съдържащ признание на едноличния търговец относно времето на извършване на електромеханичния тест /Е./, което е станало със забава, послужила на акционерното дружество като основание за развалянето на договора;

3. приел е, че са налице двустранно подписани протоколи за приемане на машината, въпреки направеното от дружеството-купувач възражение за липса на такива и констатациите на СТЕ, установяваща този факт;

4. погрешно е разпределил доказателствената тежест, уважавайки иска с аргумента, че ответникът не бил доказал възражението си за неокомплектованост на машината, вместо да вземе предвид, че ищецът е следвало да докаже извършването на положителен Е. в тридневния срок;

5. не е обсъдил обясненията на вещите лица и свидетелите по делото;

6. приложил е материалноправни норми, които не е следвало да прилага - чл. 9 и чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, а други е приложил само в полза на противната страна, без тя да се е позовавала на тях - чл. 90 и чл. 95 от ЗЗД.

За обосноваване твърдението си за наличие на второто посочено от него основание на чл. 47, т. 5 предл. 2 от ЗМТА ищецът сочи, че АС се е произнесъл по непредявен иск - не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните /приел е, че за [фирма] не е възникнало правото да развали договора поради твърдяното от него пълно неизпълнение, вместо действително твърдяното от него забавено изпълнение/, както и навсякъде в решението си е коментирал, че Е. е бил проведен, без да съобрази волята на страните тестът да бъде извършен в тридневен срок и да бъде положителен. По тези съображения се иска отмяна на решението на АС.

Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на предявения срещу него иск по съображения за неотносимост на оплакванията на ищеца към основанията на чл. 47, т. 3 и т. 5 от ЗМТА, считайки, че чрез предявяването на иска същият цели проверка на правилността арбитражното решение, която е недопустима в производството пред ВКС. Претендира направените от него в процеса разноски.

С допълнение към исковата молба, подадено в рамките на установения в чл. 48 от ЗМТА преклузивен срок, ищецът сочи като допълнителни доводи за наличието на основанието по чл. 47, т. 5 предл. 1 от ЗМТА това, че съдът, произнасяйки се по предявения насрещен иск за връщане на даденото по развален договор при правна квалификация чл. 55 предл. 3 ЗЗД, е разрешил спор, неподлежащ на арбитраж, доколкото арбитражното споразумение предвижда разрешаване по арбитражен път само на спорове, произтичащи от облигационното правоотношение, но не и такива, възникнали от извъндоговорен източник, какъвто е институтът на неоснователното обогатяване.

Изложените срещу това допълнение възражения на ответника са свързани с преклудиране правото на страната да оспорва компетентността на арбитража в настоящото производство, поради неупражнено такова право в срока и по реда, предвидени в чл. 20 от ЗМТА и съобразно разпоредбата на чл. 5 от ЗМТА. Наред с това обосновава съображения за компетентност на арбитражния съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че исковата молба и допълнението към нея са допустими, като предявени от легитимирана страна в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 изр. 1 от ЗМТА срок.

След преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, съставът на ВКС приема иска за неоснователен на изложените в исковата молба основания.

Основанията за отмяна на решение, постановено от доброволно избран от страните по възникнал между тях спор правораздавателен орган извън съдебната система, са конкретно и изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА. В това производство ВКС е ограничен до извършване на проверка за наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на някое от тези основания, без да преценява правилността на арбитражното решение, опорочена от допуснати от него грешки при възприемането на конкретната фактическа обстановка, тълкуването на доказателствата, формирането на вътрешното му убеждение и при определянето на приложимия към спора материален закон.

Първото от сочените от ищеца основания е подведено под нормата на чл. 47, т. 3 предл. 2 от ЗМТА - противоречие на арбитражното решение с обществения ред. За това понятие законодателят не е предвидил легална дефиниция. В теорията и практиката то се свързва най-общо с основните принципи на правопорядъка, а противоречието следва да произтича от нарушаване на онези "свръхповелителни" правни норми, установяващи основните начала и ценностите в държавата и обществото, които защитават признати от законовия ред права, общи за всички правни субекти или такива на отделния индивид, но установени от законодателя като значими за интереса на цялото общество. В този смисъл нарушаването не на всяка императивна норма, би могло да обоснове "противоречие с обществения ред", а само тази, съдържаща се в основния закон - Конституцията или друг закон и установяваща правни принципи като равнопоставеност на страните в процеса, състезателно начало, право на защита и справедлив процес, законност и безпристрастност, свободно формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган и др. При това нарушението следва да бъде от естество, правещо решението несъвместимо с обществения ред, установен в страната. Такова би било налице когато решението изцяло е без мотиви, формално даващо разрешение на спора, без да е обосновано от фактическа и правна страна, както и при осъществено действие или бездействие на съда, до толкова противоречащо на правен принцип или процесуално правило, че водещо по същество до правораздавателен произвол.

Ищецът се е позовал на принципите, залегнали в чл. 121, ал. ал. 1,2 и 4 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията и чл. 22 от ЗМТА - за равенство и състезателност, за дирене на обективната истина, за правото на защита и за мотивиране на акта на правораздаване. Същевременно като конкретно проявление на нарушаването на тези принципи страната е навела като доводи неправилно кредитиране на доказателства или игнориране на такива при установяване на фактическата обстановка по спора от страна на решаващия орган, невъзприемане на възраженията и оспорванията на ищеца, погрешно разпределяне на доказателствената тежест между страните, погрешно приложение на материално-правни норми. Така изложените доводи са относими към правилността на арбитражното решение, но не са в състояние да обосноват извод за постановяването му в противоречие със сочените основополагащи правни принципи. Правото на защита на страната е гарантирано и зачетено със спазената от арбитражния съд процедура по уведомяването на ищеца, конституиране на състава му, предоставянето на възможност на ищеца да участва чрез упълномощен от него адвокат /което той и е сторил, взел е становище по исковата молба, направил е своите възражения и доказателствени искания, предявил е насрещен иск, който е приет и разгледан/. Спазени са принципите на равнопоставеност и състезателност в процеса, като на страната е предоставена възможност да възразява срещу доводите на другата страна, да прави искания и оспорвания на доказателства. Арбитражното решение е подробно мотивирано, като съдът е изложил своите съображения по всички доводи и възражения на страните, обсъдил е всички ангажирани пред него доказателства, включително представените от двете страни писмени доказателства, в т. ч. ангажираните от двете страни протоколи за предаване на отделните части на машината и за провеждането на Е., обосновавайки се подробно кои от тях кредитира и кои не и защо /разд. 1.6.1, разд. 1.6.2, разд. 1.7., разд. 1.7.5 - стр. 16 - стр. 21 и стр. 28 - стр. 30 от решението/, анализирал е събраните веществени доказателства /разд. 1.7.1 - стр. 21 - стр. 22/, обсъдил е подробно и заключенията на вещите лица /разд. 1.7.2 - стр. 22 - стр. 24/, и свидетелските показания /разд. 1.7.3, разд. 1.7.4 и разд. 1.8. - стр. 24 - стр. 28 и стр. 30 - стр. 31/, като въз основа на тези доказателства съдът е формирал и правните си изводи по спорния предмет в арбитражното производство. Фактът, че е приел за неоснователни направените от ищеца възражения и оспорвания не сочи на липса на мотиви, обосноваваща нарушение на принципа, залегнал в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ. Доколкото към приетата за установена фактическа обстановка е приложил съответните според него правни норми, това действие на съда е именно в изпълнение на задължението му да даде на страните правото, като разреши спора между тях, съобразно материалния закон. Евентуално допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение относно обективната истина или неправилно приложение на материално-правни норми касаят правилността на арбитражното решение, но не са основание за отмяна по чл. 47, т. 3 предл. 2 от ЗМТА.

Не могат да бъдат споделени и доводите за наличие на основание за отмяна по чл. 47, т. 5 предл. 1 от ЗМТА /релевирано с допълнението към исковата молба/. Предпоставка за прилагането на посочената хипотеза е неарбитрируемост на спора, с който е сезиран арбитражния съд. Няма спор, че главният иск /за заплащане на остатъка от цената по търговската продажба/ е арбитрируем. Възражението на ищеца касае спора по предявения от него в арбитражното производство насрещен иск за връщане на платения от него аванс, основан на твърдението за извършеното с негово волеизявление разваляне на договора. Арбитражната клауза, уговорена в чл. 14 на разд. VII от договора предвижда всички спорове, възникнали между двете страни във връзка с изпълнението на договора да бъдат разрешавани между двете страни, а при непостигане на съгласие - да бъдат разглеждани от Арбитража към БТПП. Няма основание да се приеме, че от материализираната воля на страните за отнасяне всеки спор относно изпълнението на договора пред АС на БТПП са изключени исковете за връщане на даденото вследствие разваляне на договора поради неизпълнение, доколкото, макар и основан на законова разпоредба, свързана с института на неоснователното обогатяване, такъв иск е свързан с установяване на факти относно изпълнението на договорните задължения на страните. Съществуването на арбитражното споразумение самостоятелно и отделно от материалноправния договор, позволява произнасянето на арбитражния съд и в случаите на спор, свързан с прекратен или дори недействителен договор /в т. см. реш. № 108/8.10.2014 г. по т. д. № 624/14 г. на ВКС, второ т. о./. Следва да бъде споделено като основателно възражението на ответната страна в настоящото производство срещу наличието на предпоставките на чл. 47, т. 5 предл. 1 от ЗМТА и предвид това, че именно страната, твърдяща неарбитрируемост на спора, е предявила иск за разрешаването му от арбитража /при насрещно съединяване/, с което се е съгласила с компетентността на арбитражния съд да разгледа същия. Поради това и при прилагане разпоредбите на чл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 ЗМТА следва да се приеме, че ищецът се е лишил от възможността впоследствие да се позове на основанието за отмяна, предвидено в чл. 47, т. 5 предл. 1 от ЗМТА.

По основанието по чл. 47, т. 5 предл. 2 от ЗМТА - произнасяне на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора, релевирано по отношение на предявения от ищеца насрещен иск. Хипотезата е приложима в случаите, когато арбитражният съд с решението си е излязъл извън предмета на спора, присъждайки нещо различно или в повече от поисканото. Доводите на ищеца в тази насока се свеждат до твърдения за произнасяне на съда по непредявен иск, доколкото решаващият орган не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са били посочени от страните, като е обсъждал други факти. По предявения в арбитражното производство насрещен иск ищецът е претендирал връщане на платения от него аванс от цената на закупената машина, като е твърдял, че договорът е развален с негово едностранно изявление, поради неизпълнение на договорни задължения на противната страна - продавач за доставяне на окомплектована машина в предвидения срок и проведен успешен електромеханичен тест /Е./, установяващ годността на машината за работата й. Тези твърдения и искания очертават предмета на спора като иск по чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Арбитражният съд е разгледал и се е произнесъл по такъв именно иск, който е намерил за неоснователен, поради неустановяване осъществяването на предпоставките за възникване правото за разваляне на договора. Обективираният в решението диспозитив съответства на заявения от страната петитум. Изложените в мотивите на арбитражното решение съображения относно наличието на предпоставките за упражняване правото на разваляне на договора при пълно неизпълнение са съответни на действително твърдяните от ищеца факти за наличие на неизпълнение, представляващо пълно и именно като такова обуславящо упражняването на правото за разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение. От друга страна тези съображения не представляват "произнасяне по въпроси извън предмета на спора" по смисъла на чл. 47, т. 5 предл. 2 от ЗМТА, доколкото не са част от диспозитива на решението. Наведените от ищеца доводи за наличие на основанието за отмяна по чл. 47, т. 5 предл. 2 от ЗМТА също обуславят поддържана от него теза за неправилност на решението, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По изложените съображения искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят разноски в размер на 2704 лв.

По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение