Решение № 7746 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и М. Ганев, от гр. Велико Търново против решение 265 / 21.09.2022 г. по адм. дело 129 / 2022 г. на Административен съд Велико Търново. Първият от касаторите атакува съдебното решение в частта му, с която е отменен издадения от него административен акт, а вторият в частта му, с която е отхвърлено оспорването му срещу него. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Всяка от страните изразява становище за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК са неоснователни. С решение 265 / 21.09.2022 г. по адм. дело 129 / 2022 г. Административен съд Велико Търново е отменил решение РС-635-21-007/09.02.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на М. Ганев, кмет на Община Златарица, и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ за това, че е сключил допълнително споразумение 65/25.03.2020 г. в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.а от ДР на ЗПКОНПИ В. Бояджиев, в нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ, както и в частта, с която е отнета в полза на държавата от М. Ганев сума в размер на 166,62 лева, на основание чл. 81, ал.1 от ЗПКОНПИ. Отхвърлил е оспорването по жалба на М. Ганев, кмет на Община Златарица срещу решение РС-635-21-007/09.02.2022 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта му, с която е наложена глоба в размер на 5000,00 лева на М. Ганев на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. първо от ЗПКОНПИ, в качеството му на кмет на Община Златарица и в това му качество на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ. Решението е правилно. По делото е установено, че В. Бояджиев е вуйчо на М. Ганев и свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.а от ДР на ЗПКОНПИ и е изпълнявал длъжността изпълнител-шофьор в Община Златица по трудов договор от 2009 г.. На 27.12.2019 г. е подал молба да бъде преназначен на 4-часов работен ден, считано от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., като на 30.12.2019 г. е било сключено допълнително споразумение 342 между него и кмета М. Генев. С допълнително споразумение между тях е изменено и трудовото възнаграждение като част от увеличението на възнагражденията на общинската администрация с 10%. Налице е и последващо споразумение за изменение на работното време от непълно в пълно (8 часов работен ден). Обосновани са изводите на съда, че това споразумение е осъществило хипотезата на чл.58 ЗПКОНПИ. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Нормата на чл.58 ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. При сключването на Допълнително споразумение 92/01.04.2020 г. М. Ганев е нарушил забраната по чл.58 ЗПКОНПИ. Безспорно е, че по силата на допълнителното споразумение, с което се увеличава трудовото възнаграждение, за работника - неговия вуйчо, възниква право за получаване на предвиденото съгласно договора парично възнаграждение, което несъмнено представляват облага от материален характер по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ. Възможността за получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл.53 ЗПКОНПИ на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.а ЗПКОНПИ, с което е извършено нарушението по чл.58, изр.2, предл. първо ЗПКОНПИ. Верни са изводите на съда, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици (в този смисъл Решение 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. 1419/2019 г., VІ отд. на ВАС и цитираните в него Решение 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. 1439/2015 г. на ВАС, Решение 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. 1791/2014 г. на ВАС и Решение 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. 9250/2019 г. на ВАС и др.). Законовата забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са и допълнителните споразумения към трудовите договори, с които се увеличава основното възнаграждение на работника. За да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си Решение 6893 от 08.07.2022 г. по адм. дело 8399/2021 г., VІ отд. на ВАС. Съгласно чл. 81, ал.1 ЗПКОНПИ възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. Само по себе си правоотношение по изпълнение на публичната длъжност не поражда конфликт на интереси за лицето, което е избрано на нея. Правоотношението, което поражда конфликт на интереси, е това друго правоотношение, което води до частен интерес по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето, което изпълнява публичната длъжност. В случая това е правоотношението, по което жалбоподателят, като лице, което заема висша публична длъжност, е сключил договор със свързано по смисъла на §1, т.15, б.а ЗПКОНПИ лице. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не възнаграждението, получено по правоотношението, по което жалбоподателят изпълнява публичната длъжност, подлежи на отнемане, а възнаграждението, получено от лицето, което заема публична длъжност, по конфликтуващото правоотношение. Отнетото в случая възнаграждение е получено по правомерно възникналото и съществуващо правоотношение, а не е получено от жалбоподателя от деянието, породило конфликт на интереси, което е сключването на допълнителните споразумения с В. Бояджиев от 25.03.2020 г. и 01.04.2020 г. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Административен съд Велико Търново е приложил правилно относимите към процесния спор правни норми. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационните жалби пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения атакуваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноските на страните следва да останат така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение