Решение № 13999 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2013 г.

Решение № 13999 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Йорданова Ружина срещу решение от 30.03.2012 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-б състав по адм. д. № 1683/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът областен управител на област София, представляван в производството от юрк. Динчев, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Владимир Георгиев Русев и Бисер Владимиров Русев, представлявани от адв. Тотева, изразят становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че подадената жалба е недопустима за разглеждане, тъй като е подадена след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Алтернативно дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съобщението за изготвеното съдебно решение е връчено на жалбоподателя на 17.04.2012 г. Срока за обжалване изтича на първия работен ден 02.05.2012 г. Жалбата е подадена по пощата, видно от приложения плик, с отразена дата на пощенско клеймо 02.05.2012 г. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № РД-15-026 от 01.02.2006 г., с която областния управител на област София е одобрил план на новообразуваните имоти за обект вилна зона " Косанин дол", землището на с. Бистрица, и м. Косанин дол, землището на с. Панчарево, Столична община - район Панчарево. Заповедта е оспорено по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 6082.1903, № 6082.733, № 6082.498, № 6084.893, № 6084.014, № 6081.1334, № 6081.2436, № 6081.3062, № 6081.603, № 6081.604, № 6081.605, № 6081.606, № 6081.607, № 6083.552, № 6081.202, № 6081.203, № 6081.204, № 6081.734, № 6081.750, № 6081.2199, № 6081.2212, № 6081.2220, № 6082.068, № 6082.566, № 6081.599, № 6082.2212, № 6082.2304, № 6082.3069 и № 6082.5045. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да стигне до този извод, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. По отношение на доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на материалния закон, съдът е приел, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установят тези твърдения. Съдът е приел, че за изясняване на основни за спора факти като трасирането на границите на бившите имоти, възстановени на жалбоподателката, както и съпоставянето им с новообразуваните имоти, за които заповедта е оспорена са необходими специални знания, поради което тези факти могат да се установят само със заключение на техническа експертиза. Въпреки даваните многократни указания на жалбоподателката и допускането на необходимата експертиза, поради невнасяне на определения депозит, това доказателство не е събрано в хода на производството. Поради недоказаност на твърденията на жалбоподателката, съдът е преценил подадената жалба като неоснователна и на това основание е потвърдил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните от жалбоподателката нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Жалбоподателката е оспорила отреждането за 29 имота, като е посочила основания, поради които счита, че отреждането е неправилно. За установяване на твърденията на жалбоподателката съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, тъй като за изясняване на релевантните факти са необходими специални знания. Допусната съдебно-техническа експертиза е по повод изрично искане на жалбоподателката, направено в съдебното заседание, проведено на 18.05.20010 г. Съдът е дал възможност на жалбоподателката да уточни задачите към вещото лице, което е сторено с молба от 07.12.2010 г. С разпореждането за поставената задача на вещото лице е определен депозит в размер на 600 лв за изготвяне на експертиза. Жалбоподателката е направила искане да бъде освободена от заплащане на разноски и това искане, с разпореждане на заместник председателя на СГС от 11.03.2011 г., е оставено без уважение. Въпреки даваните многократно указания, жалбоподателката не е внесла определения депозит, поради което допусната експертиза е заличена от съда. При това положение настоящият състав приема, че решаващия съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на спора, поради което несъбирането на относимо доказателство не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда. С оглед предмета на правния спор и наведените от жалбоподателката доводи за допуснати нарушения при отреждането, предвидено с ПНИ за оспорените имоти, в нейна тежест е да установи релевантните за спора факти. След като това не е било сторено, правилно съдът е стигнал до правен извода за неоснователност на оспорването, поради недоказаност на възраженията за незаконосъобразност. Обоснован е правния извод на решаващия съд, че за изясняване на спора не е достатъчно представяне на писмени доказателства, тъй като от тези писмени доказателства не може да се установи графичното изобразяване на спорните имоти и на това основание съпоставянето им с имоти, възстановени на наследодателите на жалбоподателката. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани са касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение