Решение № 12584 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение21.11.2024 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 8072/10.06.2024 г. на Административен съд София-град по административно дело 2345/2024 г.
ОСЪЖДА А. С. Н. от град София да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. С. Н. от град София, депозирана чрез адв. И. Минков против решение 8072/10.06.2024 г. на Административен съд София-град по административно дело 2345/2024 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради несъответствието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосноваността му. Излагат се подробни и конкретни доводи във връзка с наличието на посочените касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на издадената заповед за изземване на недвижим имот. Претендира присъждането на направените в настоящата инстанция съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район Люлин Столична община, чрез юрк. З. Златева заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на общината да бъдат присъдени направените съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РЛН24-РД48-1/08.02.2024 г. на кмета на район Люлин на Столична община (СО), с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. София, [адрес], състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, представляващо частна общинска собственост съобразно акт за общинска собственост 9376/16.11.2015г. на район Люлин , от А. С. Н. и членовете на семейството му, които го държат без правно основание. Първоинстанционният съд приема, че издадената заповед е валидна и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил уведомен за започналото административно производство. Доводите на оспорващия, че не е налице прекратяване на наемното правоотношение относно процесното жилище, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка първоинстанционния съд е преценил, че оспорената заповед за изземване е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за това, определени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът е общинска собственост, а фактическата власт върху част от него се упражнява от жалбоподателя, без каквото и да е правно основание за това. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Материалната законосъобразност на заповедта предполага кумулативното наличие на три предпоставки- имот, представляващ общинска собственост; лице, което го владее или държи и липса на правно основание за това. В конкретния случай правилно административният орган и съдът са приели, че са налице и трите кумулативни предпоставки, посочени по-горе. Имотът, предмет на оспорената заповед за изземване, е общинска собственост, за което не е имало спор между страните. Същият се е държал от А. С. Н. въз основа на договор за наем от 31.10.2007г. След подадено заявление РЛН21-ГР94-5849/30.12.2021г. от жалбоподателя за закупуване на общинското жилище, административният орган е извършил служебна проверка дали заявителя отговаря на условията, предвидени в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/. С проверката се установило, че заявителят е едноличен собственик и управител на дружеството ЕВРОСТАНДАРТСТРОЙ ЕООД, което е построило девет етажна сграда в гр. София, ж.к. Младост 4 и е собственик на четири апартамента и два подземни гаража в тази сграда. С писмо РЛН23-ГР94-1663/04.04.2023г. А. Н. е уведомен, че не отговаря на условията определение в чл.5, ал.2, т.2 и т.5 от НРУУРОЖТСО, поради което договорът за наем следва да се прекрати. С писмо изх. РЛН23-ГР94-1663-
от 10.05.2023г., жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство във връзка с прекратяване на договора, приключило със заповед РЛН23-РД09-262/20.07.2023г. на кмета на район Люлин на СО, с която наемното правоотношение е прекратено. Същата е редовно връчена на касационния жалбоподател по реда на чл.18а, ал.10 АПК при спазване на задължението по предходните алинеи на разпоредбата и е влязла в сила. Именно с оглед тези данни настоящият състав приема, че правилно административният съд е приел, че е налице прекратен договор за наем, което обосновава извод за наличие на втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОС: към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. И в касационната жалба се поддържат оплаквания, които касаят надлежното прекратяване на наемното правоотношение. Това обаче са въпроси, относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тези възражения засягат обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в настоящото производство не може да се осъществи инцидентен контрол за законосъобразност по отношение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Ако жалбоподателят е считал, че заповедта, с която е прекратено наемното му правоотношение е незаконосъобразен административен акт, то той е разполагал с възможността да я оспори както с оплаквания за незаконосъобразността й, така и за нищожността й, като последните съобразно правилото на чл.149, ал.5 от АПК не са ограничени със срок. Това обаче не е сторено. Ето защо правилно и законосъобразно административният съд е приел, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, поради което правното основание, на което жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху процесното общинско жилище, е отпаднало. Изложеното води до извода, че са налице и трите посочени по-горе предпоставки, които обуславят материалната законосъобразност на издадената от кмета на общината заповед за изземване на общински имот, държан без правно основание от жалбоподателя. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът определи същото в размер на 100 лева при спазване на правилата на чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.