Решение № 5369 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15623/2009 г.

Решение № 5369 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15623/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ели Иванова Кръстева, от гр. Перник, чрез нейния пълномощник срещу решение № 220/29.09.2009 г. по адм. д. № 223/2009 г. на Административен съд гр. Перник. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДНСК-София, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-14-20/17.03.2009 г. на началника на ДНСК-София, с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "разширяване на тераса на ап. 3, бл. 6, на ул. "Искър", бл. 247-248", в гр. Перник като построен без изискващите се строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон при следните съображения: Видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед стоманобетоновата плоча на терасата е разширена в южна посока, по контура е изпълнен парапет от тухли "Итонг", изградени са стоманобетонови колони и бетонов пояс. Според мотивите на обжалваното решение е извършено изграждане на нова стоманобетонна конструкция ведно с парапет, което не може да се квалифицира като укрепване и обезопасяване на терасата. Налице е и увеличаване на площта на терасата, което не съответства на кварталносилуетния план, което пък налага одобряване на така направеното преустройство. Според заключението на вещото лице обаче има извършени само ремонти дейности, които не засягат носещата конструкция на сградата. С тях не се отнемат общи площи на сградата, на място няма стоманобетонни колони, както е отразено в констативния протокол и заповедта. С оглед различните обстоятелства по делото настоящата инстанция не споделя фактическия извод на първоинстанционния съд за извършено преустройство, така, както е описано в мотивната част на обжалвания съдебен акт. В този аспект съдът не е изложил мотиви защо приема обстоятелствата, изложени в оспорения административен акт, а не тези съобразно заключението на вещото лице. При това релевантните за приложението на правната норма на чл. 225, ал . 2, т. 2 ЗУТ факти, при чието наличие може да се предизвика правната последица премахване на незаконен строеж, не са изяснени. Така е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми - чл. 171 АПК, което е пречка за касационната инстанция да провери правилно ли е приложен материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение