Решение № 8667 от 15.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5514/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ - София, чрез упълномощения му процесуален представител гл. юрк. Д. Брайкова срещу решение 556 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 342/2023 г. от Административен съд Ямбол, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-280-2600/455#7 от 13.11.2023 г. в частта на волеизявлението за извършено прихващане на сумата от 26 817. 96 лева от финансовото подпомагане, оторизирано по СЕПП за кампания 2021 г. и ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ А. М. Г. сумата от 3 050 лева, представляваща разноски по делото. В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответната страна. Ответникът - ЕТ А. М. Г. , ЕИК 203497164, чрез пълномощника си адв. Д. Ангелова, в писмен отговор и становище по същество на правния спор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на посочените в нея касационни основания, е неоснователна. Оспорвания административен акт е издаден след връщане на преписката за ново разглеждане, с влязлото в сила на 10.10.2023 г. решение 129 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело 212/2023 г. от АС Ямбол, с което са дадени конкретни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, съгласно уточнението на оспорващия, направено в о.с.з., проведено на 23.02.2024 г., е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-280-2600/455#7 от 13.11.2023 г. в частта на волеизявлението за направения отказ за финансиране, а именно извършеното прихващане от 26 817. 96 лева на оторизираната сума по СЕПП за кампания 2021 г. . С обжалваното решение оспорвания административен акт е отменен. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че оспорването е основателно. Актът е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му по делегация правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. От събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че ЕТ А. М. Г. е регистриран като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП с Уникален регистрационен номер /УРН/ 643002 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и като такъв е подал заявление за финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020 /ПРСР/, за кампания 2019 г. С писмо изх. 02-280-2600/3525 от 15.11.2022 г. за извършена оторизация зам. изпълнителният директор на ДФЗ е наредил от оторизираната сума по СЕПП за кампания 2021 г. да бъде извършено прихващане в размер на 26 817. 96 лева, представляваща санкция за бъдещ период на осн. чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 и в съответствие с чл. 28 от Регламент /ЕО/ 908/2014 г. Посоченото уведомително писмо е отменено с решение 354 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 272/2023 г. от АС Ямбол. При служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд се установи, че с решение 9417 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело 4205/2024 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение 354 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 272/2023 г. от АС Ямбол, с което съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие с изх. 02-280-2600/3525 от 15.11.2022 г. в частта за оторизираната субсидия в размер нула лева по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1) , дейност АК 2 и за наложените санкции по направлението за бъдещ период в размер на 26817,96 лв. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част по заявлението на ЕТ А. М. Г. , като определил едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила. Следователно, по отношение на оспорваната санкция за бъдещ период не е налице влязъл в сила административен акт, т.е. липсва изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК. За кампания 2021 г. земеделският производител също е заявил искане за финансово подпомагане по следните схеми: СЕПП /схема за единно плащане на площ/, СПП /схема преразпределително плащане/ и ЗДП /зелени директни плащания/ и е декларирал площи в землището на [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол. По заявлението зам. изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл с Уведомително писмо изх. 02-280-2600/455 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., като е направил намаления по схеми СЕПП /схема за единно плащане на площ/, СПП /схема преразпределително плащане/, ЗДП /зелени директни плащания/ и е извършил прихващане на сума в размер на 26 817. 96 лева /привеждайки в действие санкцията за бъдещ период/ от оторизираната сума по СЕПП в размер на 61 893. 55 лева. Това писмо също е било предмет на контрол за законосъобразност пред АС Ямбол, който с решение 129 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело 212/2023 г. го е отменил, а преписката е върнал на административния орган за ново произнасяне в частта на направените намаления по схеми СЕПП /схема за единно плащане на площ/, СПП /схема преразпределително плащане/, ЗДП /зелени директни плащания/ и в частта за извършеното прихващане на сума в размер на 26 817. 96 лева при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон. С оспорваното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-280-2600/455#7 от 13.11.2023 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ отново е потвърдил прихващането на сумата в размер на 26 817. 96 лева от оторизираната сума по СЕПП в размер на 61 893. 55 лева, като спорният въпрос /предмета на делото/ е дължима ли е сумата за прихващане, наредено с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020, за кампания 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 02-280-2600/3525 от 15.11.2022 г. преди да е влязло в сила. Съгласно чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014 г. Възстановяване чрез прихващане : Без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга . Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, в редакцията на текста съгласно изменението обн. в ДВ, бр. 102/2022 г., в сила от 01.01.2023 г.: Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК, като оспорването не спира тяхното изпълнение . Както правилно е приел решаващия съд актът, в който е посочена санкцията за бъдещ период, както и актът, с който е наредено прихващането, са издадени преди влизането в сила на нормата, допускаща предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт, т.е. правилото на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, което има действие занапред, не е приложимо в конкретния случай. Вземането не е безспорно установено, т.е. не е ликвидно и изискуемо, противно на твърдението на касатора. В тази връзка следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че действията на административния орган по прихващането, с оглед на приложимата правна уредба, са незаконосъобразни. При отсъствие на ликвидно и изискуемо вземане съдът обосновано е приел, че актът, с който е извършено прихващането, е материално незаконосъобразен. Доводите на касатора са верни, но неотносими към конкретния казус. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила в отменителната му част. Досежно разноските, възражението на касатора за незаконосъобразност, е основателно. С измененията на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. ДВ, бр.88/2022 г./ за процесуалното представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, конкретно изброени в нормата на чл. 8, ал. 2, сред които и делата по ЗПЗП каквото е настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 800 лева. В случая предмет на спора е законосъобразността на оспорвания административен акт, издаден на основание ЗПЗП, поради което материален интерес не е налице. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 800 лева е необосновано завишена. Затова в частта над 800 лв. до присъдените, в полза на оспорващия, съдебни разноски в размер на 3 050 лв. решението следва да се отмени. С оглед изхода на спора и на своевременното искане за присъждане на понесените в касационното производство разноски, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 800 лв. Този размер кореспондира на предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .