Решение № 3917 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2021 г.

Решение № 3917 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, срещу решение адм. д. № 645 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2020 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-16001619002673-091-001/22.11.2019 г. поправен с ревизионен акт за поправка №П-16001619206595-003-001/9.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 66/11.02.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив. С отменения РА на З. С., в качеството му на ЕТ "Голди - З. Цанков" са установени допълнително задължения по ЗДДС. Според касатора в хода на ревизията са установени обстоятелства довели до допълнително начисляване през м. 09 и м. 10.2018 г. на ДДС на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. З. Стефанов е формирал оборот за периода от 1.09.2018 г. до 27.09.2018 г. в размер на 56 720 лв., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Неправилно съдебният състав е приел, че оборотът е достигнат на 4.10.2018 г., поради което заявление е следвало да бъде подадено на 11.10.2018 г. Този извод е направен въз основа на новопредставени частни документи пред горестоящия административен орган, тези документи са съставени, за да обслужат защитната теза на ревизираното лице. Датата, на която е достигнат оборота от лицето не е дори толкава важна, според изложеното от касатора, защото без значение кога се е случило това, е достигнат оборот и лицето дължи начисления ДДС. Неоснователно съдът е преценил, че направените плащания на 27.09. и на 5.02.2018 г. са задатък, а не авансово плащане. Налице са основания да бъде приложена разпоредба чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и лицето да бъде санкционирано за това, че не е подало в срок заявление за регистрация по смисъла на ЗДДС. При липса на подадено заявление за регистрация следва да бъде заплатен допълнително определения ДДС. Решението е постановено в противоречие с нормите на приложимия материален и процесуален закон, поради което следва да бъде отменено, а подадената жалба срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за образуване на касационно производство. Ответникът – ЕТ "Голди - З. Цанков", чрез адв. Толев в приложени по делото писмени бележки изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Заявява искане решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за основателност на подадената касационна жалба. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати нарушения при прилагането на относимите материално правни норми. Събраните доказателства по делото потвърждават изводите на органа по приходите, че на ревизираното лице следва да бъде начислено допълнително задължение по ЗДДС за процесните периоди. Не се споделят мотивите на съдебния състав на АС гр. Пловдив относно характера на предварителните плащания. Обратно на изводите на първоинстанциония съд следва да се приеме, че ДДС е дължим не само при неизпълнено задължение за регистрация в законоустановените срокове, но и при забавено изпълнение на това задължение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в определения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС гр. Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001619002637-091-001/22.11.2019 г. поправен с ревизионен акт за поправка №П-16001619206595-003-001/9.12.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 66/11.02.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта, с която са определени допълнително задължения по ЗДДС на З. С., в качеството му на ЕТ "Голди – З. Цанков" за периода от 27.09. до 30.09.2018 г. в размер на 9 453. ЗЗ лв. главница и лихви в размер на 1058. ЗЗ лв. и е изменен в частта за допълнително определен ДДС за м. 10.2018 г., като е намалено установеното задължение на 82 528. 03 лв., както и прилежащите на 8 552. 50 лв. При извършената проверка относно законосъобразността на издадения РА е приел следното: Спорът между страните е относно това дали е налице облагаема доставка към 27.09.2018 г. и кога е достигнат облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. трето от ЗДДС, за да подаде заявление за регистрация З. С.. Прието е, че неправилно органите по приходите са посочили като дата, на която е достигнат оборот за регистрация 27.09.2018 г. Според мотивите на решението неправилно органите по приходите са приели, че с направено плащане по сметка на ревизираното лице от С. С. на 27.09.2018 г. в размер на 56 720 лв. формира оборот за регистрация. Сумата е платена по предварителен договор от 2.06.2017 г., който на 2.10.2018 г. е прекратен и преведената сума е подлежала на възстановяване. Направен е извод, че липсва доставка и следователно платеното не може да бъде включено в облагаемия оборот, за да се приеме, че за лицето е възникнало задължение за регистрация. Първото плащане, което според съда може да бъде възприето като такова, с което е достигнат облагаем оборот е направено от Р. В. на 4.10.2018 г., а основанието за плащането е "покупка на апартамент". От тази дата за ревизираното лице е възникнало задължение за регистрация. Обосновава се извод, че освен на 9.10.2018 г., когато са съставени нотариалните актове, други сделки не са сключвани от З. С. и формирания оборот е само от сделките с недвижими имоти осъществени на 9.10.2018 г. На това основание е прието, че за данъчен период м. 10.2018 г. неправилно е вменено задължение на ревизираното лице. Решението е неправилно. В решението са описани действията на органите по приходите в ревизионното производство, прието от по-горестоящия административен орган, при обжалването по административен ред и е преразказано заключението на експерта по изслушаната по делото ССчЕ. В мотивите си, съдът е описал подробно приложимите правни норми от ЗДДС свързани с това що е облагаема доставка, дата на настъпване на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, като е обсъдил характера на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и условията за даване на задатък по чл. 93 от ЗЗД, както и неговия обезпечителен характер. Издирени са и цитирани относимите към правния спор законови норми, но от мотивите на решението не е ясно как те се отнасят към установените по делото факти. Безспорно е между страните, че на 27.09.2018 г. по сметка на ревизираното лице е постъпило "плащане за апартамент" в размер на 56 720 лв. внесени от С. С.. Органите по приходите и ревизираното лице поддържат различни становища за характера на това плащане. При разглеждане на делото съдът, макар да е обсъдил подробно правната природа на задатъка и предварителните договори сключвани при покупко-продажба на недвижими имоти, не е посочил ясно дали възприема тази сума като задатък, за да я изключи при формиране на облагаемия оборот. Задоволил се е само да каже, че тя подлежи на възстановяване, но дали това се е случило и дали при сключване на предварителния договор от 5.10.2018 г. страните са се разпоредили с нея не е установено. Изводите на решаващия състав са в противоречие с изложеното по отношение на характера на задатъка и кога една платена сума може да се приеме като даден задатък с обезпечителна функция. Налице е и противоречие в мотивите на съдебното решение относно това на коя дата според съда е възникнало задължение за регистрация на З. С. - на 4.10.2018 г. или на 9.10.2018 г. Дори да се бъде споделена тезата на първоинстанционния съд, че оборотът за регистрация е достигнат на 4.10.2018 г., то не са изложени мотиви от съда защо приема, че за м. 10.2018 г. неправилно е вменено задължение на лицето. Неясно остава защо при изрично посочено в чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, че за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта, съдът е приел, че лицето е регистрирано считано от 29.10.2018 г. В конкретния случай актът за регистрация е връчен на 4.12.2018 г. и това е датата, която се счита за начална относно регистрацията му по ЗДДС. Тази дата е възприета като начална дата за регистрацията по ЗДДС и от по-горестоящия административен орган в решение № 66/11.02.2020 г. Констатираните противоречия и неясноти в съдебното решение препятстват контрола дължим от настоящата инстанция относно правилността на решението, тъй като не е ясно кои факти и обстоятелства са приети за установени и как въз основа на тях е извършено тълкуване на закона, във връзка с определяне на облагаемия оборот, датата на която той е достигнат и възникване на задължението за регистрация. По тази причина атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане на следва да се извърши анализ на събраните доказателства, като съдът изложи ясни и безпротиворечиви мотиви кои от заплатените на лицето суми за процесния период приема, че се включват при формиране на оборота за регистрация, на коя дата е достигнал този оборот и с оглед на това подадено ли е в срок заявление за регистрация от З. С.. Въз основа на тези фактически установявания следва да се извърши проверка дали органите по приходите правилно са приложили чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, като са издали оспорения ревизионен акт. По претендираните разноски, включително и тези сторени пред касационната инстанция на основание чл. 226 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение