Решение № 4282 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2011 г.

Решение № 4282 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4275 от 03.10.2011 г., постановено по адм. д. № 3979/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Изи Асет мениджмънт"АД гр. София срещу задължителни предписания изх. № 66-18-12 и № 66-17-34 от 24.02.2011 г. на финансов ревизор при Столично управление "Социално осигуряване", потвърдени с решение № 174 от 12.04.2011 г. на гл. директор на СУСО. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "Изи Асет мениджмънт"АД гр. София с оплакване, че е неправило поради нарушение на материалния закон и моли същото да бъде отменено, като от настоящата инстанция се постанови друго решение по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени изцяло. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Изводът на административния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и че той е в съответствие с материалния закон, е основан на приложимите законови норми и на събраните доказателства, и е правилен. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството през първата съдебна инстанция са задължителни предписания изх. № 66-18-05, 66-18-12 и 66-17-34 от 24.02.2011 г. на финансов ревизор при Столично управление "Социално осигуряване", потвърдени с решение № 174 от 12.04.2011 г. на гл. директор на СУСО, с които се предписва на дружеството да заличи в регистъра на осигурените лица декларация обр. № 1 съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите в съответното ТД на НАП за лицата Росица Йорданова Виденова, Деян Минчев Стойчев и Иванка Добрева Михайлова за отразени в акта периоди. Правното основание на оспорените административни актове е чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, според която норма, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила. Всяко от упоменатите условия за законосъобразност е анализирано и са изложени правни аргументи за липса на отменително основание. Основното възражение, релевирано в касационната жалба, касае тълкуването на произтичащите от нормата правомощия на финансови ревизори на НОИ да издават задължителни предписания за подаване на информация от страна на осигурител, когато събирането на тази информация, според касатора, е от компетентност на НАП. Настоящата инстанция счита правните доводи на съда за правилни и постановени в съответствие с материалния закон. Компетентността на органа следва от чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според нормата, контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. В чл. 33, ал. 3, т. 4 и т. 7 от КСО са упоменати част от правомощията на НОИ, изразяващи се в осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности (т. 4); събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица (т. 7). В процесния случая финансовият ревизор, на когото е възложена проверка по разходите на ДОО на дружеството-жалбоподател, е съставил констативен протокол № 59 от 24.02.2011 г., съдържащ мотивите на оспорения акт, в който са отразени установените факти, обусловили издадените задължителни предписания в рамките на визираната компетентност да събира информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство. Неоснователно е възражението на касатора, че НОИ може да заличи служебно трите декларации обр. № 1, предмет на предписанията, а не да вменява на осигурителя да направи това. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 3, ал. 10 (Нова - ДВ, бр. 6 от 2011 г.) е в сила от 1.01.2011 г. Според текста на същата, при неизпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данни, подадени с декларация образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1, 2, 3, т. 5 и 6 от КСО, Националният осигурителен институт заличава същите данни, като подава декларация образец № 1 на електронен носител по реда на наредбата. Но към момента на издаване на процесните предписания задължението е единствено на осигурителя и не съществува възможност за служебно заличаване на данни. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,