Решение № 2362 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2017 г.

Решение № 2362 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Г. и А. М. С. срещу Решение № 107 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 75/2017 г. на Административен съд - гр. М. (АС М.). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосноваността на съдебния акт е аргументирана, тъй като от адм. съд не е формирана воля по отношение на иска, с който е сезиран за бездействие от страна на Областна дирекция "Земеделие" М. (ОДЗ М.). Посочва, че в съдебното заседание на 20. 03. 2017 г. е даден ход преди явяването на лицата в съдебна зала, като причината за закъснението е транспортна. Твърди, че по делото не е назначен служебен защитник, което е лишаване от право на защита пред съда. По делото е постъпило допълнение към жалбата, подадено от Ц. М. Г. и А. М. С., към което са представени писмени бележки, в които са изразени доводи в подкрепа на аргументите обосновали исковата претенция по ЗОДОВ. Подробни доводи в тази насока са развити в писмената защита от 14.06.2017 г., на Ц. М. Г., към която са представени писмени доказателства по опис, както и писмената защита от 14.06.2017 г., представена от А. М. С., към която също са представени писмени доказателства по опис. О. М. на земеделието и храните, чрез юрк. Ненова, моли за постановяване на решение, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Ц. М. Г. и А. М. С. Счита решението на АС М., за правилно, законосъобразно и обосновано. Ответникът: Областна дирекция "Земеделие" - гр. М., чрез юрк. Георгиева моли, за оставяне без уважение като неоснователна касационната жалба. Счита атакуваният съдебен акт за правилен, издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Подробни доводи са развити в представеното писмено становище. О. О. служба "Земеделие" - Б. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице доказателства, сочещи за незаконосъобразни действия или бездействие на длъжностни лица, които да са причинили претендираните имуществени вреди. Счита, че за обжалваното съдебно решение не се обективират наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АС М. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), против МЗХ, ОД "Земеделие" - М. и ОС "Земеделие" - Б. за присъждане на обезщетение за вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на техни длъжностни лица- за сумата от 291 000 лв. В исковата молба лицата твърдят, че притежават земеделска земя от 156 дка в землището на с. К., м. "Бильов връх", О. Б., която не им е възстановена от ОС "Земеделие" - Б., не са и обезщетени за нея, поради което е налице неоснователно бездействие от страна на длъжностни лица от МЗХ, ОД "Земеделие" - М. и ОС "Земеделие" - Б. С обжалвания съдебен акт - Решение № 107 от 24.03. 2017 г., постановено по адм. дело № 75/2017 г. на Административен съд - гр. М. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Ц. М. Г. и А. М. С. против МЗХ и ОД "Земеделие" - М. за присъждане на обезщетение за вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на техни длъжностни лица- иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 291 000 лв., представляваща имуществени вреди. На следващо място е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на лицата против ОС "Земеделие" - Б., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на неоснователни бездействия на нейни длъжностни лица в размер на 291 000 лв. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази му част. За да достигне до този резултат от АС М. е установено, че ищците не са заявили в сроковете по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ процесната земя, поради което са предявили иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ пред РС - Лом, който с решение по гражданско дело № 677/2006 г. (на л. 74) е отхвърлил искът им, като неоснователен. Това решение на РС - Лом е потвърдено с решение по в. гр. д. № 99/2007 г. на ОС - М. От решаващия съд е анализирана правната уредба на възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ, която предвижда то да се извършва в полза на бившите собственици само след подаване на заявление в сроковете по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, а при пропускането им с иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с който да установят съществуването на това свое субективно материално право, като видно от резултата, претенцията им е призната за неоснователна от съда с влязло в сила решение на ОС - М. Първостепенният съд посочва, че не е подавано заявление за възстановяване на собствеността, нито от ищците, нито от тяхната наследодателка Т. Д. П., видно от писмо на ОС "Зeмеделие" - Б. № 360/10.03.2017 г. /на л. 71/, при което реституционния ефект няма как да настъпи, съответно органите на поземлената собственост няма как да се произнесат при липса на заявление, което навежда на извод за липса на неоснователно бездействие от тяхна страна. Намира, че от друга страна, се касае не за фактически, а за правни действия- издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ - решение за възстановяване на собственост, респ. за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, което не се обхваща от нормата на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Според решаващият съд не е налице нито един от елементите на фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира, че за ищците не е възникнало субективното право да претендират обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконни бездействия на длъжностни лица от ответниците - МЗХ и ОД "З" - М. и в резултат предявената от тях искова претенция се явява неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият състав споделя изводите на адм. съд, че ОС "З" - Б., не е самостоятелно юридическо лице, тъй като е включено в структурата на ОД "З" - М., при което по отношение на нея правилно искът е оставен без разглеждане, предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК, поради липсата на правосубектност. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС М. е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС М. е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебното заседание на 20. 03. 2017 г. е даден ход преди явяването на лицата в съдебна зала, но същото е било съобразно графика- 10 часа и при закъснение на лицата. След тяхното явяване в 10 часа и 19 м, процесуалните действия са повторени и е осигурена възможност на лицата да вземат становище по приобщените доказателства и предоставят налични при тях доказателства. Неоснователно е и възражението на касаторите за липсата на назначаване на служебен защитник, тъй като този въпрос е разгледан и намерил обоснован отговор в протоколно определение от 20. 03. 2017 г. (л. 120), с което е отказано предоставяне на правна помощ на ищците. Същото определение не е обжалвано, въпреки изричното отбелязване за наличието на тази възможност и съответно е влязло в законна сила. Не е налице твърдяното от касационните жалбоподатели противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от дружество имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК. Обосновано решаващият съд приема, че правната уредба на възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ, предвижда то да се извършва в полза на бившите собственици само след подаване на заявление в сроковете по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, а при пропускането им с иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като видно от резултата, претенцията им е призната за неоснователна от съда с влязло в сила решение на ОС - М. Обоснован е решаващият извод на съда, че не е подавано заявление за възстановяване на земя /гора/ от 156 дка, в м. "Бильов връх" в землището на с. К., община Б. по реда на ЗСПЗЗ, респ. по ЗВСГЗГФ, поради което няма произнасяне от ОС "З" - Б. и не е постановяван и отказ за възстановяване на земята произтичащо пряко от закона. Липсата на такъв отменен отказ води до неоснователност на исковата претенция. Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. В случая не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, който да е отменен по надлежния ред. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/бездействия на адм. действия, респ. бездействия не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Същите представляват адм. акт, който подлежи на обжалване- чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 145 от АПК. Развитите доводи, относно евентуалната негова неправилност и незаконосъобразност са ирелевантни, тъй като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. С това не е налице бездействие, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,